The Holiday /C.D./

3. Ти се влюбваш

-Не се извинявай-поведох го към масите.

• тридесет минути по-късно •

Наядохме се като прасенца. Решихме да обиколим кораба и да си идем на гости. Имаше много хора. Държахме се за ръце, за да не се изгубим. Не знам защо, но имах чувството, че нито аз исках да ме пуска, нито той имаше желание да отдели ръката си от моята.

  Разходката ни продължи около час. Разбрахме къде е фитнеса, басейна, джакузито и лекарят. Избрахме да отидем в стаята на Кам. Той имаше сборник с разкази на Стивън Кинг. И като малките деца се редувахме да си четем. То легна, а аз легнах до него.

-Ама ти ще следиш ли или не?-Кам ми направи място да се сгуша в него. Това и направих. Ако се чудите климатиците работеха и не беше адска жега. Затова го направих. Един глас ми подсказваше, че има нещо друго: 'Ти се влюбваш' повтаряше гласа.

  Скоро Кам изчете страницата, а аз се обърнах по корем, за да ми е по удобно да чета. За момент милиметри деляха устните ни. Това не притесняваше нито мен, нито него. Не знаех какво да правя.

• Г.Т. Кам •

  Милиметри. Само те ни деляха. Нещо ми подсказваше, че трябваше да я целуна. Познавахме се едва от няколко часа, а аз имах чувството, че са години- в най-добрият смисъл на думата. Бяхме свързани, по някакъв начин.  Имах нужда от нея и ми се ще да вярвам, че и тя от мен. А дали е възможно да съм открил сродната си душа? Ако разбира се такива неща съществуват.

  Устните й бяха така приканващи. Трябваше да я целуна. Доближих се до нея бавно, а тя се приведе. Моментът, в който устните й плахо се долепиха до моите разбрах, че е тя. Момичето, от което се нуждаех. Нея и само нея щях да обичам и предпазвам от света. Тогава тя прекъсна целувката ни.

• Г.Т. Кабана •

Устните му бяха като извор на живот. Трябваше ми само той.

  Но си спомних как преди година едно момче разби сърцето ми. Уж имал чувства към мен, уж не би позволил нещо да ми се случи. Спомням си онзи ден като наскоро сънуван кошмар. Бяхме на парти и тогава го видях го с друго момиче. Тя беше седнала в скута му. Не бяхме във връзка, за да ревнувам, но той такива обещания ми беше наредил, че как да не се заблуди човек. От тогава не съм изпитвала чувства към никого.

  Това с Кам беше различно и много по-силно от всичките ми стари чувства събрани на куп. Беше ново. Пеперуди пърхаха в стомаха ми, а сърцето ми биеше като лудо, усещах как кръвта във вените ми кипеше. Не издържах на това чувство. От страх да не бъда наранена се отдръпнах като попарена. Седнах на леглото, а Кам седна до мен. По бузата ми се търкулиха сълзи. Той хвана ръката ми.

-Нараних ли те? Какво направих? Обидих ли те? - шепнеше укорявайки себе си.

-Не, не- прошепнах хлипайки- Имам ти доверие, не знам как и защо, но ще ти го споделя, за да знаеш-едва се насилих да говоря. Той беше добро момче и не беше хубаво да му изкарвам акъла по този начин.

-Ще ми кажеш какво те тревожи, но първо ела тук- той ме придърпа в прегръдките си и страховете ми ме напуснаха изцяло. Той беше толкова внимателен и нежен към  мен. Обвих тялото му с ръце, трябваше да му разкажа. Поех дъх.

-Преди време...имаше едно момче. Той ме нарани...изключително много...и ме е страх, защото...чувствам, че ти си специален- само успях да надигна глава към него.

-Миличка, -притисна ме той в още по-силна прегръдка. И аз вярвам, че ти си специална, но не бих си позволил да те нараня, нито да те загубя. До сега не се бях чувствал по такъв начин- Кам грижовно милваше косата ми- и повярвай ми, бих направил всичко, за да те пазя щастлива. "Ако ръката ти,светиньо плаха, съм осквернил със грубата си длан,
дай устните ми като два монаха
да ти платят с целувка свята дан!"

••••••••••••••••••••
Ола, как сте?
Надявам се да ви харесва историята.