The Holiday /C.D./

4. Аз не съм Жулиета, Кам

-Цитираш ми Шекспир?- сълзите вече бяха спрели.

-Харесва ли ти?- целуна ръката ми, а аз кимнах с усмивка.

- "Поклоннико смирен, недей кори ти
ръката си, простена и така —
ръцете на светците са открити
затуй, да ги докосваме с ръка"

  За момент се очуди, но продължи.

- "Светиньо, а защо ни са тез устни?" -ах, този Кам, можехме да цитираме така до утре сутринта / А/Н: има рима😎/

-Аз не съм Жулиета, Кам-прошепнах, а той се доближи до мен и нежно ме целуна. Да бъда честна? Не исках този момент да свършва, но ето че се нуждаехме от въздух, затова се отдръпнахме един от друг. След това Кам отново докосна устните ни за част от секундата.

-Постой мъничко-помоли ме. Той отново легна, а аз се долепих до топлата му кожа. Усещах колко бързо биеше сърцето му.

  Слушах как Кам диша, не след дълго го погледнах, а той вече беше заспал. Сложих ръка на гръдния му кош. Той излъчваше такова спокойствие, че не скоро и мен ме унесе съня.

••••••••••••••••••••••••••••••

(Пасва идеално)

  Усетих нечий допир. Отворих очи и се надигнах. Видях Кам, който милваше косата ми.

  -Хей, сънливке- промърмори и постави нежна целувка на челото ми.

- Кам, имаш ли чувството, че избързваме? -разтърках очи. Нещо ме мъчеше и не знаех какво е.

- Ако трябва да съм честен смятам, че се движим с добро темпо. Защо? Има ли нещо? ... Виж, можеш да ми споделиш, ако смяташ, че нещата се случват бързо или, ако нещо не е наред -разтревожих го. Той се надигна и впери поглед в мен.

-И аз смятам, че всичко си се случва както трябва, но усещам и още нещо. Кам, ами ако не мога да обичам?

-Какви ги говориш? Защо си мислиш така? -беше изплашен. Виждах го и го чувствах.

-Не знам, не знам. Страх ме е. Лесно обиквам и не знам дали ще го понеса, ако нещо се случи. Наистина нещо ми става.

-Миличка, не говори така-погали с длан бузата ми- смяташ ли, че мен не ме е страх?

-От какво те е страх? -прошепнах очудено.

-От това, че след време може да се откажеш от мен. И какво ще правя?
След като вече те обикнах няма връщане назад- замълча. Може би се чудеше дали да продължи да говори- а ти явно вече си се отказала от мен- сложи лице в шепите си.

-Не съм се отказала. Притеснявам се, че няма да успея да бъда това, от което се нуждаеш- това го накара да ме погледне.

-Знаеш ли от какво се нуждая? - поклатих глава- Много е просто, Ан. Нуждая се от присъствието ти, от подкрепата ти. Да знам, че ако се проваля ти ще си до мен и нямада ме упрекваш както целият свят прави. Да си имаме доверие, да бъдем искрени един с друг. Нуждая се да ти давам обичта си, но и ти да ме обичаш... не искам да се отричаш от мен - плегърнах го.

-Не бих се отрекла от теб. Искам да съм до теб и да те обичам- бях допряла глава до гърдите му. Чувах как сърцето му биеше и вярвам, че тази съкровена мелодия щеше да е смисълът на моето съществуване. Може би смятате, че драматизирам, но един ден и вие ще го почувствате. Ще ме разберете, сигурна съм.

  Кам повдигна брадичката ми. Гледаше ме право в очите. Топлият му дъх галеше устните ми. Не издържах повече и се долепих до него за целувка, от която и двамата се нуждаехме. Миналото остана на страна. Наслаждавахме се на настоящето и бяхме готови за бъдещето. Тъкмо се отделихме от целувката и на вратата се почука.

-Камерън, аз съм. Отвори ми, моля те- това беше майка му. Стана ми толкова смешно, че се задавих. Станах от леглото и се затичах към вратата за да отворя. Озовахме се лице в лице с Джина и мама - Ето, казах ти, че ще е тук- майките ни си размениха погледа "и ти ли си мислиш същото".

-Какво правехте цял следобед- ухили се мама.

  Може би Кам нямаше да може да отговори, но аз вече имах готов отговор.

-Четохме книги. Знаеш ли, че и Кам харесва Стивън Кинг- казах въодушевено, а мама бе разочарована от не-пикантният отговор.

-Искахме да ви извикаме за вечеря. Ще идват и едни колеги на баща ти. Да се нагласите хубаво. Не искахме да се натрапваме- усмихна се Джина, а мама се нацупи. Изпратихме ги и веднага след като затворихве вратата ни хвана неудържим смях.

-Имам идея- Кам хвана ръцете ми- искаш ли като приключим с вечерята да идем на джакузи или на басейна?

-Дадено. Само че не съм в перфектна форма- изкикотих се, но Кам изглеждаше сериозен. Прокара ръце през талията ми и ме придърпа за прегръдка.

-Не смей да говориш така. Тялото ти е точно толкова перфектно, колкото е и душата ти- след като прошепна това в ухото ми постави няколко целувки на врата ми. Сякаш пеперуди галеха врата ми.

••••••••••••••••
Ето я и неделната глава. Пожелавам ви прекрасна нова седмица. Очаквайте продължение в сряда♡