The Holiday /C.D./

7. Вярвах, че го познавам

След като се уверих, че е заминала той дойде до мен и ме прегърна. Държеше се така сякаш няма да ме види отново, беше разстроен. Въпреки че се познавахме от съвсем скоро аз вярвах, че го познавам. И знаех, че в момента имаше нещо гнило, но ме болеше да го гледам така.

  Притиснах го към себе си. С пръсти милвах тила му. Всички допускаме грешки. Не знаех какви е допуснал той, но нямаше да го съдя, защото е човешко, а и през времето, в което бях с него той доказа, че е умно и добро момче и мисля, че мога да му вярвам.

След като се отделихме от прегрътката го целунах.

-Всичко ще ти обясня. Моля те само да не ме оставяш- сълза де спусна по лицето му, а аз я изтрих.

-Защо Кам? Какво става?-той наведе глава избягвайки погледа ми- можеш да ми вярваш.

-Реалността е тежка и не винаги е лесно да съм здраво стъпил на земята. Допуснах грешки- най-накрая погледът му достигна моя.

-Разбирам и няма да те съдя. Миналото е в миналото. Искам да знам кой си сега- обвих ръката му с моите две.

-Не те заслужавам.

-Не говори така- натъжих се.

-Заслужаваш истината, а тя е... преди време на мама не й достигаха парите. Работеше на две места, а това, което изкарваше едва покриваше дълговете ни. Бяхме закъснели с наема на апартамента ни и с още куп неща. Тогава- гласът му се пречупи, а аз реагирах бързо.

-Шш. Спокойно, до теб съм-прегърнах го.

- Забърках се с много лоши хора, но с теб съм себе си. Аз не съм лош човек, кълна се. Никога не бих направил каквото и да е , за да нараня теб или когото и да било. Разбираш ли?

-Да, миличък. Напълно те разбирам и ти вярвам- вяла усмивка се прокрадна на лицето му.

-Страх ме е да не те изгубя. Различна си. Ти можеш да цениш, да ме изслушваш и разбираш без да ме съдиш. Как го правиш? Защо си толкова добра?- обикаляше из стаята- С какво те заслужих?

-И аз съм минала през някои неща, била съм наранявана и какво ли не, но знаеш ли? Аз няма да те оставя и няма да загубя доверието си към теб-седнах на леглого, а той коленичи пред мен.

-Няма да те разочаровам- прошепна.

Дръпнах го да седне до мен. И го питах дали иска да остане при мен тази вечер. Той с радост прие. Имаше нещо специално помежду ни.

Обличах пижамата си- да, пижама. Спя с пижама на която има мече. Няма нищо лошо в това- и на вратата се почука. Вече ми омръзна, никакво лично пространство. Кам отиде в банята, а аз отворих.

-Отбих се да да ти кажа лека нощ. Нося и десерт.

-Най-добрият татко на света!- Прегърнах го и взех кутията с плодова торта.- Лека нощ.

След като той замина извиках Кам.

- Десерт за двама?- подадох му вилица.

-Романтичен десерт на двама.-идеята му за романтичен десерт беше да се храним един друг. Като бебетата сме.

••••••••••••••••••••••••••
Кратичка е, но реших да наваксам малко по малко♡💍