Беки Милър

Пролог

"Обичам те... Живея, за да те обичам..."

Тези думи ехтяха като звън в тихият, изоставен град. Беше пусто, само думите на Беки се чуваха в пустотата. Но защо ли тя е дошла тук? Просто е... Това е сън...

Беки сънуваше и не можеше да се събуди. Тя не мислеше така. "Къде съм? Коя съм аз?"... Не знаеше.

Беше изгубена в пустотата. Невидима, забравена, отхвърлена?... Не! Тя знаеше защо е тук и мисълта за това я плашеше. Тя знаеше, че е последната, която може да даде живот на този опустял град. Градът "Black Death" - Черната Смърт, градът на неживите и мъртвите, градът на свръхестественото и ужасяващото, градът на всяко зло, живяло някога на този свят.

Ще попитате как знае това? На пръв поглед тя изглежда напълно нормално момиче, но всъщност тя крие тъмна тайна, която може да събуди безлюдният тих град, в покрайнините на планината, или да го унищожи... И точно заради това градът иска да я погуби, но неживите не знаят, че такова зло не може да се разруши... Сигурно си мислите, че Беки е зла? Не! Тя е добра със всички и не познава истинското зло, но тепърва ще се сблъска с цялото зло на света наведнъж... Дали ще понесе всичко храбро? Само тя знае, затова нека видим как разбра за унищожителната сила, която носи и как я опозна...

Но защо каза: "Обичам те... Живея, за да те обичам..."? Тя го каза на него... Той я чу. Жив е...