Трета глава: Тайното писмо

57 1 12
                                    

...Беки тъкмо излизаше и се натъкна на книга, но не обикновена книга, а книгата със заклинания на баба й, която е починала, когато Беки е била на пет годинки. Тя взе книгата, която лежеше на една тъмно кафява, изтъркана ракла. Книгата беше също тъмно кафява на цвят, но имаше и един кърваво червен оттенък. Тъкмо излизаше от портата на тайния склад, когато любопитството й отново надделя. Тя искаше да разбере какво има в раклата... Отвори я и видя... Стари дрехи на баба й, но тогава забеляза... тайно отделение, отвори го и видя всевъзможни отвари и заклинания, магически пръчки и един плик с писмо. От кого?! От баба й?!...

Беки остави книгата със заклинания и отвори плика с треперещи ръце. Там пишеше:

" Скъпа Беки,
Това писмо, което откри ще промени живота ти. Не искам да те плаша, но аз навремето бях вещица. Знам, че в момента си объркана и се чувстваш странно и си много изплашена, но моля те прочети това писмо докрай! Колкото и време да ти отнеме не спирай!

Сега ме изслушай много добре. Когато ти четеш това аз сигурно ще съм далеч от теб и няма да мога да ти помогна, но ти си не само вещица като мен, но и притежаваш голяма сила. През поколение вещица дава силата си на внучето си и през тази процедура повечето умират. Когато беше на пет всички отидохме при ясновидка, за да разберем дали наистина си вещица и знаеш ли какво ни каза тя. Тя каза:
"Това дете не само е вещица, но и притежава огромна разрушителна сила. Тя е избраницата!" и в този миг припадна. Ние знаехме какво значи това и се прибрахме, майка ти се притесни и започна да те пази от всяко зло и се погрижи да не ти предам силите си и да пораснеш добра и да нямаш идея какво е това зло, но аз я убедих, че трябва поне да знаеш какво означава тази дума, за да можеш да се защитиш от него. Това беше. Оттогава тя мислеше единствено за твоята безопасност и за това да не ти предам силите си. Беше наясно с рисковете, но отказа. Тогава аз те взех със себе си в тази тайна стая, за да мога да ти предам силите си, защото когато този цикъл се наруши родът от вещици прекъсва и майка ти подред невещица, която трябва да те научи да владееш силите си, ще умре. Аз не можех да допусна да загубя и двете ви, затова и скрих всичките си отвари тук, оставих книгата си със заклинания на раклата, където има две тайни заклинания, които ти трябва да използваш. Едното разрушава, другото освобождава. Не мога да ти кажа кое какво е, защото и аз не знам, но ти трябва да разбереш.

Аз ти предадох силите си и преди духът ми да си отиде видях майка ти да те взима и да ридае от мъка по мен. Трябва да ти кажа само още нещо и вече няма да можеш да разчиташ на мен, а трябва да започнеш да разчиташ на своите собствени сили и разум и трябва да убедиш майка ти да те научи да владееш силите си. Сега чети внимателно.

Бяхме при орисниците ти и те ни казаха, че трябва да донесеш мир на градът Black Death 💀 и да го освободиш от страховитото владетелство на Краля на Вампирите, но не трябва да се изгубиш по пътя си и да забравиш спомените си. Бъди смела телом и духом. Можеш да ме виждаш всеки път, когато имаш нужда от мен, но няма да мога да ти помогна. Оставила съм ти медальон с моя снимка. Той е вдясно от отварите и заклинанията.

Бъди много смела, мила. Трябва да бъдеш много храбра.
Обичам те. Баба.".

С това изречение Беки свърши писмото, взе медальона, сложи си го, взе книгата и излезе от тайното помещение и от входа на склада до къщата й.

Застана на входа но от случилото се току що нямаше силата да заключи вратата. Стегна се. Заключи. Тя пристъпи с плаха крачка, стъпи и... Спря! И тя не знаеше защо. После погледна нагоре към дървото до стълбите и видя някакъв знак наподобяващ охлювче, отвори книгата на определена страница и преди да прочете нещо, един лъч светлина огря и зад думите можеше да се прочете заклинание. Тогава Беки си помисли за прочетеното в писмото от баба й тя се сети че там пишеше, че има две тайни заклинания.

"Явно това е едно от тях!" - помисли си Беки - "Значи има още едно, но кое ли е то?" - се запита.
"Това е на страница 253. Какво пише? Може би няма да имам друг шанс да прочета."
Там пишеше:
"Un grabe is verhet, mena no fiere. Un sable s ver Ganare.", а от това Беки разбра само последната дума "Ganare" - означаваше добро. И тогава тя разбра, че това е правилното заклинание. Почувства го...

Беки МилърOù les histoires vivent. Découvrez maintenant