Беки Милър

Седма глава: Пророкът (Трета част) Истината

...
"Някога отдавна на този свят царували драконите и живеели вампирите. Имало само две вампирки, които помогнали на драконите. Царят на драконите бил много добър и справедлив и един ден вампирката Мириам спасила царя и двамата се влюбили, но имало две тайни общества, които искали да свалят краля и всяко общество да управлява със своите себични цели. Но благодарение на приятелката на Мириам, планът на вампирското и драконското общество бил разкрит и всички виновници били наказани. Кралят на драконите и принцесата на вампирите заживели щастливо и се омъжили, но това не било краят на техните премеждия. Тогава живеела само една вещица, коварна и себична, но заедно - кралят на драконите и кралицата му, победили вещицата и възстановили мира. Вампирката обаче винаги попадала в беда и един съдбовен ден всичко се решило. Вампирката била много могъща и обладавала огромна сила, за която не подозирала. Един ден тази сила се разкрила и момичето било готово да я приеме, заради смелата й майка и нейните насоки и обучения като малка. Мириам имала по-малък брат - Уилям, който още живее като най-нормален човек и не обръща внимание на силите си, защото още ги обладава. Сега, въпреки че са му били отнети силите, той усеща остатък от тях вътре в него, което го крепи физически, защото е много трудно за един вампир да оцелее без силите си."

...
- Кажи ми, Беки, майка ти разказвала ли ти е нещо за това?
- Не, а трябва ли?
- Това ще реши тя, защото не е мое право да ти казвам, ако тя не иска. Кажи ми, мила, майка ти напоследък да ти е казвала нещо странно?
- Не, не ми е казвала нищо. А защо ми задавате такива въпроси? Трябва ли да знам нещо?
- Мила, това само майка ти може да ти го каже, защото това е една истина, която може да разтърси целият ти изграден свят, не мога да ти кажа!
- Но защо, какво е станало, за да не можете да ми го кажете? Нещо се е случило с мама ли?
- Не, мила, майка ти е добре, не се тревожи, всичко е наред.
- Тогава защо не можете да ми кажете?
- Това е тайна, мила. Аз имам силата да знам случки от миналото и бъдещето, когато погледна човек, но всеки си има тайни и някой от тях трябва поне замалко да се запазят в тайна, въпреки, че всичко излиза наяве. И още нещо Беки, когато му дойде времето ще узнаеш тази тайна и това ще промени съдбата ти, но сега не е нито времето, нито мястото за това...

...

6 април 2005г.

- Какво правиш?!
- Ох, Беки, стресна ме!
- И защо?! Да не би да криеш нещо от нас?!
- Не, защо си го помисли? Да не би нещо да се е случило?! Искаш ли да поговорим?!
- Не благодаря, Майк. Нямам нужда от това. Само ми кажи какво си намислил.
- Не мога! Не ме питай защо и не ме умолявай да ти кажа! Моля те!
- Добре, но тогава ще си поговорим за изминалите дни.
- А именно?! Какво имаш предвид?! Не те разбирам!
- А именно за това, какво изпитваш към мен.
- Моля?!
- Да, нима не ме харесваш?!
- Не, всмисъл да, тоест... тоест те... тоест да, не... всмисъл - харесвам те!
- Ха-ха-ха-ха, колко си забавен!
- Оу...
- Не, не ти се подигравам, просто си много сладък, когато се смущаваш!
- Ооо... ъммм... благодаря...
- Както и да е, защо не ми каза, че ме харесваш още в училище?
- Защото ти беше със Зейн и всичко останало, не исках да те натоварвам.
- Добре, щом като е така, от сега нататък ще ми казваш всичко, което поискаш, когато поискаш. Ясно...
- Да... (Беки беше от типа на властните хора. Каже ли ти нещо, звучащо като избор - винаги е капан, то е заповед.)
- Само че не мога да отвърна на чувствата ти и те моля да приемеш избора ми и да ме подкрепиш. Някой ден може и да сме заедно, но не и днес. Сега е по-важно да възстановим силите си за новото пътуване и да се заредим със запаси и вода. Ще поговорим на тази тема като се приберем у дома си.
- Ти си прекрасна във всичките си обличия, и знам, че някой ден ще сме заедно и ще се освободиш от проклятието. А засега, аз ще те чакам и подкрепям каквото и да стане!

...