Беки Милър

Осма глава: 1 изпитание - Изпитаниено на любовта (Втора част) Битката

... И ето ме тук. При теб...

...

Няма да се откажа! Никога няма да победиш! Аз ще те убия!

«Заблуждаваш се, Ребека! Никога не си виждала някой като мен! Не можеш да ме победиш! Ще загубиш!»

...

Бих се с всички сили. Отбранявах се колкото можех. Не знам как се стигна дотук. Вече е късно, за да променя нещо. Мога само да се бия.

...

Малко по-рано...

Е: - Беки, хайде, тръгваме на път!
Б: - Идвам! Само минута!
М: - Добре, но побързай! Няма да те чакаме вечно!
Б: "Днес ще заминем отново! Но нещо ме притеснява. Не знам какво е, но не мога и да си спомня. Да започнем отначало. Бях си загубила паметта. Приятелите ми ми помогнаха. Сега всичко е наред и си спомням всичко, но не си спомням защо си изгубих паметта и какво е ставало, докато не бях на себе си. С приятелите ми решихме, че е по-добре ако заминем надалеч. Сега се подготвям за път. Ела си събра багажа още тогава, когато не бяхме решили, че ще пътуваме, а пък аз помогнах на Майк с багажа му, защото той никога не събира вещите си сам. И накрая останах аз, като реших, че ще си събирам багажа в последния момент. Беше грешка. И то голяма. Сега не ме оставят намира и за една секунда. Трябва да направиш това. Трябва да направиш онова. Трябва да си по-бърза. Не трябва да правиш това - опасно е, неприятно е, неправилно е. Сякаш съм някое бебе, което не може да прави нищо. Може би, ако е така, защо не го направят вместо мен. Те очакват, че след всичко, ще съм във върховна форма, но това е невъзможно. Не и след всичко това. Не и след всичко, което се случи. Не мога. Не мога да го направя. Просто не мога! Вече ми идва в повече и в скоро време има шанс да се скараме толкова лошо, че да не си проговорим. А аз не искам това. Не искам да ги изгубя. Не искам това да се повтори отново. И изведнъж един глас ме изкара от всичките ми мисли. Това беше Макимерон, който доволно заяви, че е тук с превоза. И в един миг, като стрела, натъпках всички неща в раницата и излязох със самодоволна и леко изкуствена усмивка пред всички."
Е: - Толкова трудно ли беше?!