"Ехо, има ли някой? Къде съм? Коя съм аз? Какво е това място?"
...
Беки се уплаши и изхвръкна от леглото. Отиде на закуска и попита майка си какъв е този сън. Майка й подскочи и изпусна чинията, която държеше. На Беки това й се стори странно, но си замълча, закуси и отиде на училище. Там я чакаха Майк и Ела. Влязоха в класната стая и там Беки видя на първият чин Зейн, който на краката си държеше Франческа и се целуваха. Беки не обърна внимание на нищо и ги подмина.
Така мина денят на Беки, а накрая на часовете Ела и Майк спряха Зейн и Франческа, за да ги разпитат. Зейн ги спря. Франческа плачеше. Подминаха ги.Беки си беше в стаята и не знаеше защо Франческа плачеше. Легна да спи. На сутринта щеше да разследва.
...
"Ехо! Има ли някой? Кой е там? Покажи се!" - крещеше в тъмнината на опустелият град, загубена и изтощена. Дъщерята на Луната. Името й ехтеше в тъмнината... Беки Милър...Беки изхвръкна от леглото си.
- Какъв е този сън? Нима е истина?! Не! Не може да бъде! Какво се случва? Какво правя тук? - този въпрос разтърси майка й, която седеше на вратата вцепенено с поднос със закуска в ръце.Майката на Беки тъкмо беше влязла и беше решила да й поднесе закуската в леглото, но се случи това, в което тя се опасяваше истински много. Беки си губи паметта!
20 септември 1968 г.
- Мириам, ела миличка!
- Да, майко!
- Какво има мамо?
- С баща ти ще отидем в гората на лов, пази брат си докато ние се върнем!
- Мамо може ли да дойда с вас? Много ви моля! Обещавам, ще слушам! Ще помоля Екатерина да гледа Уилям! Мечтая да дойда с вас! Моля ви!
- Мириам, знаеш, че не може! И ние искаме да те вземем. Ти проявяваш голям талант и си родена ловец, но знаеш, че си още много малка за това! Та ти си едва на пет!
- Не е вярно! Днес навършвам шест години!
- Знам че си нетърпелива и разбираш всичко, затова те моля, потърпи още малко. Обещавам, когато на теб и Уилям ви пораснат зъбите ще ви заведа на лов и теб ще те обучавам за вампир!
- Добре мамо! А може ли поне да извикам Екатерина, за да не ни е скучно с Уилям, а и той много харесва как тя му чете приказки.
- Добре, съгласна съм! Но не искам да излизате извън имението!
- Да, майко!...
- Ало, Кат, ела у нас! Мама ни разреши да останем, ако не излизаме от имението.
- Добре, Мар, ей сега идвам! Само да си облека якето и ще свръхскоростирам при теб!
- Ха-ха. Ще спреш ли някога да ни разсмиваш Кат. Добре, идвай бързо, с Уил те чакаме!...
В имението на Мириам:
Трак-трак.
Уилям, това е Кат! Ха странно, смятах, че ще й отнеме поне пет секунди! Нищо! Отивам да й отворя! Ти се скрий и когато дойдем я изплаши!
- Идвам, Кат!
Мириам отвори вратата и пред нея стоеше кралят на вампирите! Тя затръшна вратата и я залости! Обади се на Екатерина и й каза, че на вратата й е кралят на вампирите! Екатерина се изплаши и веднага се телепортира при тях! Децата бяха изплашени и не знаеха какво да правят! Мириам се обади на майка си и тя и баща й веднага отидоха при тях......
1998 г.
Мириам е на 15, а Уилям на пет. Семейството им живее щастливо в покрайнините на планината в старото и увехтяло имение, което до преди 200 години блестеше с пълната си красота. Имението на прадедите вампири, имението, чието очарование и до ден днешен се помни от поколенията и се възхвалява от всички, имали късмета да стъпят на йонгска земя. Имението Йонгерстштрасе.
...
- Мириам, скъпа, ти отбелязваш голям напредък, а ти Уилям си много старателен. Мириам искам да ти покажа нещо, ела с мен!
- Мамо, мисля че отдавна съм голяма за приказки!
- Не Мириам, това е история, която всеки вампир трябва да знае.
- Но мамо, защо не я разкажеш тогава на Уилям?!
- Миличка ти си ме слушала много като малка и вмомента си много объркана, но тази история един вампир научава тогава, когато се докаже пред съвета и е време и ти да я научиш!
- Но аз не съм се доказала пред съвета, защо трябва да я знам?!
- Мириам моля те, ела с мен!...
Встаята на Беки:
- Беки, миличка, какво има? Добре ли си?
- Коя си ти? Какво правя тук? Какво е това място? Как съм попаднала тук?
- Беки, това съм аз, майка ти! Не ме ли помниш?
- Не! Коя си ти? Какво искаш от мен?
- От злото ти я изцели и нека като прах да се появи!Беки се превърна в дух. Майка й искаше да я предпази от злото, а именно от Каваксас, още известен като кралят на вампирите. Злото я беше завладяло напълно. Не можеше да диша. Дойде на себе си едва, когато в стаята връхлетяха Майк и Ела. Беки се строполи на леглото и изгуби съзнание. Когато се съвзе, не помнеше нищо. Не можеше да повярва какво се е случило. Изпадна в пълен шок и пронизващо чувство на самота я прониза в сърцето. Чувстваше се сама и изоставена. Не знаеше какво се случва и защо, но вмомента единственото, за което мислеше, беше как се озова в тъмнината и как да се измъкне от нея...
أنت تقرأ
Беки Милър
خيال (فانتازيا)Как така тя стана Кралица на Злото?! Защо именно тя?!... Беки, съвземи се!... Не ни ли помпиш... Ние сме, твоите приятели - Ела и Майк... Любовта не е стигала толкова далеч. Ще успее ли да се пребори, или ще загуби всичко. Нищо не е такова, каквото...