Беки Милър

Шеста глава: Истината

"Ехо, има ли някой? Къде съм? Коя съм аз? Какво е това място?"

...
Беки се уплаши и изхвръкна от леглото. Отиде на закуска и попита майка си какъв е този сън. Майка й подскочи и изпусна чинията, която държеше. На Беки това й се стори странно, но си замълча, закуси и отиде на училище. Там я чакаха Майк и Ела. Влязоха в класната стая и там Беки видя на първият чин Зейн, който на краката си държеше Франческа и се целуваха. Беки не обърна внимание на нищо и ги подмина.
Така мина денят на Беки, а накрая на часовете Ела и Майк спряха Зейн и Франческа, за да ги разпитат. Зейн ги спря. Франческа плачеше. Подминаха ги.

Беки си беше в стаята и не знаеше защо Франческа плачеше. Легна да спи. На сутринта щеше да разследва.

...
"Ехо! Има ли някой? Кой е там? Покажи се!" - крещеше в тъмнината на опустелият град, загубена и изтощена. Дъщерята на Луната. Името й ехтеше в тъмнината... Беки Милър...

Беки изхвръкна от леглото си.
- Какъв е този сън? Нима е истина?!  Не! Не може да бъде! Какво се случва? Какво правя тук? - този въпрос разтърси майка й, която седеше на вратата вцепенено с поднос със закуска в ръце.

Майката на Беки тъкмо беше влязла и беше решила да й поднесе закуската в леглото, но се случи това, в което тя се опасяваше истински много. Беки си губи паметта!

20 септември 1968 г.

- Мириам, ела миличка!
- Да, майко!
- Какво има мамо?
- С баща ти ще отидем в гората на лов, пази брат си докато ние се върнем!
- Мамо може ли да дойда с вас? Много ви моля! Обещавам,  ще слушам! Ще помоля Екатерина да гледа Уилям! Мечтая да дойда с вас! Моля ви!
- Мириам, знаеш, че не може! И ние искаме да те вземем. Ти проявяваш голям талант и си родена ловец, но знаеш, че си още много малка за това! Та ти си едва на пет!
- Не е вярно! Днес навършвам шест години!
- Знам че си нетърпелива и разбираш всичко, затова те моля, потърпи още малко. Обещавам, когато на теб и Уилям ви пораснат зъбите ще ви заведа на лов и теб ще те обучавам за вампир!
- Добре мамо! А може ли поне да извикам Екатерина, за да не ни е скучно с Уилям, а и той много харесва как тя му чете приказки.
- Добре, съгласна съм! Но не искам да излизате извън имението!
- Да, майко!

...
- Ало, Кат, ела у нас! Мама ни разреши да останем,  ако не излизаме от имението.
- Добре, Мар, ей сега идвам! Само да си облека якето и ще свръхскоростирам при теб!
- Ха-ха. Ще спреш ли някога да ни разсмиваш Кат. Добре, идвай бързо, с Уил те чакаме!

...

В имението на Мириам:

Трак-трак.
Уилям, това е Кат! Ха странно, смятах, че ще й отнеме поне пет секунди! Нищо! Отивам да й отворя! Ти се скрий и когато дойдем я изплаши!
- Идвам, Кат!
Мириам отвори вратата и пред нея стоеше кралят на вампирите! Тя затръшна вратата и я залости! Обади се на Екатерина и й каза, че на вратата й е кралят на вампирите! Екатерина се изплаши и веднага се телепортира при тях! Децата бяха изплашени и не знаеха какво да правят! Мириам се обади на майка си и тя и баща й веднага отидоха при тях...

...

1998 г.

Мириам е на 15, а Уилям на пет. Семейството им живее щастливо в покрайнините на планината в старото и увехтяло имение, което до преди 200 години блестеше с пълната си красота. Имението на прадедите вампири, имението, чието очарование и до ден днешен се помни от поколенията и се възхвалява от всички, имали късмета да стъпят на йонгска земя. Имението Йонгерстштрасе.

...
- Мириам, скъпа, ти отбелязваш голям напредък, а ти Уилям си много старателен. Мириам искам да ти покажа нещо, ела с мен!
- Мамо, мисля че отдавна съм голяма за приказки!
- Не Мириам, това е история, която всеки вампир трябва да знае.
- Но мамо, защо не я разкажеш тогава на Уилям?!
- Миличка ти си ме слушала много като малка и вмомента си много объркана, но тази история един вампир научава тогава, когато се докаже пред съвета и е време и ти да я научиш!
- Но аз не съм се доказала пред съвета, защо трябва да я знам?!
- Мириам моля те, ела с мен!

...

Встаята на Беки:

- Беки,  миличка, какво има? Добре ли си?
- Коя си ти? Какво правя тук? Какво е това място? Как съм попаднала тук?
- Беки, това съм аз, майка ти! Не ме ли помниш?
- Не! Коя си ти? Какво искаш от мен?
- От злото ти я изцели и нека като прах да се появи!

Беки се превърна в дух. Майка й искаше да я предпази от злото, а именно от Каваксас, още известен като кралят на вампирите. Злото я беше завладяло напълно. Не можеше да диша. Дойде на себе си едва, когато в стаята връхлетяха Майк и Ела. Беки се строполи на леглото и изгуби съзнание. Когато се съвзе, не помнеше нищо. Не можеше да повярва какво се е случило. Изпадна в пълен шок и пронизващо чувство на самота я прониза в сърцето. Чувстваше се сама и изоставена. Не знаеше какво се случва и защо, но вмомента единственото, за което мислеше, беше как се озова в тъмнината и как да се измъкне от нея...