B.R.O.N.X Justin Bieber and Demi Lovato Fanfic (Bulgarian Translation)

"Чакай, ти го познаваш?"

Джъстин

-Мразя метрото – Джаксън изхленчи, кръстосвайки малките си ръце пред гърди.

Не можех да направя нищо, освен да се изсмя.

-Знам, но скоро ще бъдем вкъщи.

-Не лъжи. Мама каза, че не е хубаво – почувствах се глупаво, защото брат ми ми се караше.

-Виж, Джаксън, след 20 минути ще си бъдем вкъщи – казах с въздишка, докато нагласях чантата му между краката си.

-Ако се държеше мило с Брук, тя щеше да ни закара до дома – погледна ме на кръв, но все още изглеждаше сладък. Какво? Брат ми и сестра ми са моето слабо място.

Отново въздъхнах и прокарах ръка през косата си:

-Сложно е.

-Не, не е.

-Да, сложно е. Малък си и не разбираш. Бруклин не може да идва в нашия квартал. Не е безопасно за нея... и за колата ѝ.

-Но вчера нищо лошо не ѝ се случи! – започна да ръкомаха с малките си ръце във въздуха.

-За щастие.

Не, че ми пукаше за нея, но не копнея да виждам как хората страдат. А и кой знае какво можеше да се случи на момиче като нея в квартал като моя. Обзалагам се, че живее в горната източна част.

-Защо не я харесваш? Тя е красива – усмихна се, докато казваше това. Брат ми прилича на мен повече, отколкото предполагах.

-Да, така е – свих рамене, гледайки стените отвън. Харесвах всичко с цици и готин задник.

С края на окото си видях как Джаксън се смееше.

-Какво? – усмихнах се.

-Нищо – повдигна рамене, но малките му кафеви очи всее още ме гледаха.

-Спри да ме гледаш така – казах шеговито.

Той се засмя. Получихме някакво странни погледа от хората наоколо. Когато се возиш в нюйоркското метро си свикнал да виждаш всичко. И като казвам всичко, имам предвид абсолютно всичко.

-Хайде, Джаксо – използвах прякора му – Стигнахме.

Той подскочи леко от седалката, на която стоеше и хвана ръката ми. Къщата ни беше близо до спирката на метрото, затова просто вървяхме, наслаждавайки се на топлото септемврийско време. През това време той ми разказваше как е минала тренировката и как е вкарал гол.