B.R.O.N.X Justin Bieber and Demi Lovato Fanfic (Bulgarian Translation)

B.R.O.N.X

Бруклин

Нагласих огледалото с лявата си ръка, така, че да виждам лицето си, докато бърках с дясната си ръка в чантата си, за да извадя гланца си за устни.

Когато най-после го открих, нанесох дебел слой от червената течност на устните си. Миризмата на ягода, както и ароматът от новата ми кола изпълниха ноздрите ми. Прибрах гланца в чантата си и стиснах устните си, издавайки пукащ звук. След като върнах огледалото за обратно виждане в предишната му позиция, взех чантата си, сложих я през рамо и излязох от колата. Заключих я и тръгнах към футболното игрище, където децата приключваха тренировката си. 

Седнах на една пейка, докато чаках брат си да дойде и започнах да се забавлявам с ноктите си. Трябва да отида до салона, помислих си. Вдигнах погледа си към чисто новото ми Ауди, перфектно паркирано, озарено от светлините на Ню Йорк. Беше подарък от родителите ми за преминаването на последните тестове с добри оценки. Получих го в началото на септември, тъй като трябваше да го докарат от Европа. Определено си заслужаваше чакането. Може би го карах за трети път, като се замислих, че беше 16 септември, въпреки че взех книжка когато навърших 16. Не е като да можеш да караш колата си често в Ню Йорк, освен ако не обичаш задръстванията, разбира се. Но все пак, исках кола, за да не ми се налага да бъда карана навсякъде от баща ми или от досадния ми по-голям брат. А аз винаги получавам това, което искам. 

-Бруклин! Бруклин! - брат ми, Томи се появи до мен, викайки името ми.

-Здравей. Как беше тренировката? - попитах, разрошвайки косата му.

-Беше страхотно и си намерих приятел - каза и се усмихна до уши - Джаксън, ела да се запознаеш със сестра ми! - извика на някакво дете. 

Обичам малкия си брат с цялото си сърце. Всъщност той е единственият от братята ми, когото мога да понасям. Аз съм единственото момиче и понякога се чувствам сама, но Томи, който е на 7 години, е твърде очарователен. 

-Еха, това е първият ден, откакто ходиш на тренировки и вече си си намерил приятел? Това е страхотно! - застанах на колене така, че да съм на неговата височина. 

Малко след това малко момченце с най-русата коса, която някога съм виждала, се приближи към нас срамежливо. 

-Ти трябва да си Джаксън, приятно ми е да се запознаем. Аз съм Бруклин, но можеш да ме наричаш Брук - подадох ръката си, за да се здрависаме, което той също направи със срамежлива усмивка.