B.R.O.N.X Justin Bieber and Demi Lovato Fanfic (Bulgarian Translation)

"Умирам да те видя с костюм" Част 1

Два часа и половина по-късно бяхме у дома. Краката ме боляха от токчетата, но те бяха последният ми проблем. Главата също ме болеше, въпреки че не бях пила никакъв алкохол. Всъщност скуката беше единствената причина за главоболието ми. Не се обадих на Джъстин, а мозъкът ми все още се опитваше да асимилира казаното от Нейт и жалкият му провал. Защо му отне толкова време да каже истината? Защо не го изслушах по-рано? Трябваше да предположа, че вината е на Наташа, а Нейт, както и аз, сме жертвите. Тя го е целунала и аз си мислех, че той е отвърнал на целувката ѝ, но очевидно не е било така. Няколко пъти обмислях да му се извиня, но не успях да събера достатъчно кураж да отида и да кажа извинявай. Какво се предполага, че трябва да кажа? „Хей, съжалявам, че те ударих, унижавах и обиждах в продължение на месец. Искаш ли да бъдем приятели отново?". А и съм убедена, че ще иска да бъдем приятели, тъй като изглежда, че все още ме харесва. Това беше най-лошата част. Стомахът ме болеше, този път наистина, може би заради микса от кексчета, чай и угризения. Като добавим към вече достатъчния брой проблеми, които имам, Алехандра също се появява в картинката, опитвайки се да открадне гаджето ми. Знам, че няма да успее, но част от мен се страхуваше от това, на което е способна. Предпочитам да не мисля за това твърде много. В крайна сметка успях да изживея „партито" без да заспивам срещу някоя стена, което обмислях, тъй като можех да говоря само с няколко от съучениците ми. Избягвах Райън всеки път, когато ме погледнеше, но той не схвана намека. Отказвах да говоря с него. Не можех дори да разбера как очакваше да му говоря, след като каза на родителите ни, че съм избягала от училище, а и беше изключително досаден и любопитен поради незнайна за мен причина. Имах късмет, че е с приятели в града и може би затова превозът до дома беше по-приятен. Почти не се включих в разговора, но изглежда, че семейството ми си прекарваше добре. Блейк се изчервяваше всеки път, когато името на някаква Клоуи бе споменато. Видях го да говори с някакво червенокосо момиче през цялото време.

-Блейк харесва някого – дразнех го, карайки го да присвие очите си, докато всички се смеехме.

Щом стигнахме у дома облякох пижамата си и реших, че е време да поговоря с родителите си. Стомахът ми се свиваше при разглеждането на възможностите за справянето с това. Трябва да говоря направо без твърде много подробности. Нещо като „Мамо, татко, искам да се запознаете с гаджето ми". Трябва да съм спокойна. „Който между другото, мамо, ти познаваш, но излъгах като ти казах, че е приятел на Келси." Може би трябва да пропусна това. Може би не помни.