Понеделник 15:45ч.
Казаха, че чувството да си част от Cloud 9 е състояние на блажено щастие. Това е точно, към което се целях; състояние на блажено щастие. Естествено, отивах натам, но единственото нещо, което ме вълнуваше беше на първо място да се махна от Ел Ей. Неговите думи в ума ми бяха като счупен плейър (отнася се за последния коментар на снимката на Мила в глава 11)
Думите ме накараха да се уплаша отново. Страхът не изчезваше и ме караше да отвръщам, за да започна наново. Това, което мислех, беше немислимо и изяждаше мозъка ми. Внезапно глас ме изкара от мислите ми.
- Бейб, добре ли си? Втренчила си се. - Хърман ме хвана за кръста и ме придърпа по-близо до него на дивана.
- Да, да добре съм. - излъгах. Не бях добре, бях далеч от добре...но не можех да му кажа. Поне не сега.
Приближих се до Хърман, знаех, че знае, че не ми е добре, но той не настоя. Чух, че входната врата на апартамента се отвори и Лив влезе. Не я бях виждала от последните няколко дни, но тя знаеше, че нещо не е наред.
- Хей, Мила, ела в моята стая, моля? - въздъхнах и кимнах, ставайки от мястото ми на дивана и дадох на Хърман бърза целувчица по устата.
- Сега идвам.
Затворих вратата на стаята на Лив и седнах на леглото ѝ. Знаех за какво е това.
- Е, за коментара? - Лив беше единствената, която знаеше какво се случи, дори родителите ми не знаеха.
- Знам Лив, знам...почувствах се така както преди. Мислех, че най-накрая ще съм щастлива и ще остана сама. Точно затова напуснах Ел Ей; за да избягам от кашата, която ме пречупи. И сега ме последва до шибаната Норвегия. - прокарах ръцете през косата си, въздъхвайки раздразнено.
- Той не може да те нарани тук, Мила, не повече. И особено когато Хърман е наоколо. - Лив беше права, той нямаше да дойде до Норвегия, за да прецака живота ми отново. Или поне не се нуждаеше, защото намери начин да го направи и чрез интернет. Усетих, че сълза се търкулва по бузата ми.
- Трябва да му кажа, нали? - Лив кимна и ме прегърна.
- Да, трябва, но не и преди да се почувстваш готова да говориш за това. И запомни, че понякога говоренето помага.
- Обичам те толкова много, знаеш нали? - Лив се усмихна и каза:
- И аз те обичам, сега отиди при гаджето си, всичко ще бъде наред. - усмихнах се, избърсах сълзата от бузата и излязох от стаята на Лив. Видях Хърман, кокто седеше на дивана и си играеше с телефона.
- Хей, принцесо, всичко наред ли е? - седнах фо него и той целуна главата ми. Погледнах го и си поех дълбоко въздух.
- Има някои неща, които трябва да ти кажа, но сега не е момента. Обещавам, че ще ти кажа, но не знам точно кога. - Хърман ме придърпа по-близо и каза:
- Това е добре, кажи ми когато си готова, просто знай, че когато имаш нужда, аз съм тук. Винаги.
Наведох се, за да го целуна. И тази целувка ме накара да се почувствам част от Claud 9 и немислимото бавно изчезваше. С тази целувка се почувствах така сякаш падам. Падах на място където никога не съм била преди и където исках да отида. Влюбвах се.
[Instagram]
[57,297 likes - 128 comments]
itsnotmilaa:
благодаря ти, че си най-добрата приятелка. Te amo ❤
(обичам те на испански)
[tagged: livviers]-
livviers:
винаги съм тук 😘
thohay:
най-красивите най-добри приятелки някога
hermantommeraas:
съгласен съм ^^
ryanviers:
липсвате ми сестрички💔[натисни за повече комемтари]
hermantommeraas и thohay харесаха вашата снимка
ESTÁS LEYENDO
AMERICAN TEEN [Herman Tømmeraas] BG TRANSLATE
Fanfic--@hermantommeraas започна да ви следва-- Историята на една американска тийнейджърка, която се влюбва в Норвегия. AMERICAN TEEN WARNING!!! I am just translating this story! The autor is @hurryystyles and i have her permission to translate it. Everyt...