AMERICAN TEEN [Herman Tømmeraas] BG TRANSLATE

E I G H T E E N

Четвъртък 8:03ч.

Мексико сити

- НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ НАЙ-НАКРАЯ СМЕ ТУК! - бях толкова развълнувана да си бъда обратно вкъщи. Е, не вкъщи вкъщи, откакто живея в Ел Ей. Но Мексико винаги ще бъде като дом за мен. Отидохме до линията и изчакахме багажите си.

Когато вече бяхме взели всичкия си багаж, се насочихме към изхода на летището. Бях казала на майка ми, че ще вземем такси, за да се приберем, така че тя да не се разправя с ужасния трафик. Изходът на летището беше много зает и препълнен с хора. Те тичаха навсякъде, търсейки къде да отидат и кои хора да видят. Извадих телефона си, готова да се обадя на такси с Хърман и Лив до мен, когато усетих потупване по рамото.

- Mamá, господи! Какво правиш тук? Мислех..

- Mi amor, Лив ми се обади да те изненадам. Добре дошла у дома, миличка - прегърнах мама и после се обърнах към Лив.

- Много си подла - с това си спомних, че мама и Хърман още не са се запознали. - Вярвам, че представянето е по ред, мамо това е Хърман, приятелят ми. Хърман, това е мама - мама имаше огромна самодоволна усмивка на лицето и можех да видя, че Хърман става нервен, но все така се усмихна и с тази усмивка очите му се набръчкаха по краищата, и сърцето ми се сви.

- Много ми е приятно да се запознаем, госпожо Сейдж - Хърман подаде ръка, за да се здрависа с мама, но тя издърпа ръката му и го прегърна.

- Толкова е хубаво да се запозная с момчето, което прави дъщеря ми щастлива! И моля те, наричан ме Сесилия - дебелият акцент на майка ми изпълни стаята.

Бузите ми се обагриха в светло червен цвят.

- Que guapo está! Si hay más com él en Noruega, me voy yo contigo. (Той е прекрасен! Ако има повече такива в Норвегия, ще се преместя при теб.)

- Mamá por favor! Podrías ser su madre. (Мамо, моля те! Можеш да му бъдеш майка.) - майка ми и аз се шегувахме докато излизахме от летището и се насочихме към парка.

- Искам от вас деца да се преживеете Мексико по правилния начин, така че вкъщи имам изненада за вас. - сбръчках вежди заради изказването на майка ми, чудейки се какво е планирала за нас.

- Да не е мариачи група?! - попита Лив от задната седалка. Останалите се засмяхме на внезапния й ентусиазъм. Подпрях главата си на прозореца, гледах красотата на страната, бях ужасно щастлива да бъда тук с хората, които обичам най-много.

Скоро стигнахме до познатия квартал и се изпълних с радост. Бях у дома и бях щастлива. Най-накрая.