Пак ще се върнеш,знам.Полудяла съм.Всяка нощ те сънувам.Мисля за теб преди да заспя,мисля за теб,след като се събудя.Нищо не помага.Всичко е срещу мен,всичко работи в твоя полза.Всяка дреха в гардероба ми носи твоя аромат,всяка част от тялото ми помни допира ти и крещи,че те иска.Снимките ми напомнят за незабравимите ни моменти,но не мога да ги изтрия.Все едно да изтрия месеци от живота си.Изтрих ти номера-не помогна.Тишината е изпълнена с твоя глас и с твоето име.Виното има вкус на устните ти.Бясна съм.Крещя,че те мразя,а ти постоянно ми напомняш с присъствието си,че те обичам.Моля се да си тръгнеш и повече да не се връщаш,а ти ми обещаваш,че няма да ме оставиш.Чудовищата вече не ме плашат,защото обичам едно от тях.Всички злодеи във филмите ги виждам с твоето лице.Всеки кошмар,който сънувам го създаваш ти.Не ме е страх от тъмнината,защото това съм аз.Не ме е страх от високото,защото веднъж вече се хвърлих и се разбих.Не ме е страх от болката,защото съм се превърнала в мазохистка.Не ме е страх от лудостта,защото живея в нея.Не ме е страх и от теб,защото ти вече ме пречупи.Сега уж съм силна.Хайде,потърси ме,ако ти стиска.Ще дойда,само,за да видиш в какво ме превърна.Ще те накарам да откачиш.Ще те вкарам там,от където се опитвам да изляза.Може би,този път ще се измъкна,като те видя как затъваш заради мен.
YOU ARE READING
Разхвърляни мисли на една изгубена душа
PoetryЗащото имам и нежна страна на душата си.Тук ще избягам от темата за "кучките и ужаса" и ще ви позволя да се докоснете до поетичната част у мен.Ще запълвам дните със стихотворения и мисли,които са лично творчество.За всеки,който си пада по по-сантиме...
