🌾 Есента дойде по-рано тази година. Или поне на мен така ми се стори. Станах от леглото и вдишах дълбоко. Сутринта беше топла, но това не ме заблуди, че вечерта също ще е. Взех жилетката от стола и тръгнах към вратата. Листата на дърветата още бяха зелени, но ако ги погледнеш от по-близо ще забележиш, че скоро ще започнат да падат. Тръгнах към навеса където държа дървата. Взех няколко и се върнах в къщата. Оставих ги до печката и отидох до прозореца в кухнята. Отворих го и взех чайника, който честно казано, се нуждае от смяна, но сърце не ми дава да го изхвърля, и си налях от пресния чай. Седнах на стола на верандата /която чувствах като лично завоевание/ и си позволих да се отпусна. Вярно, че правех това от месец, но така и не му се наситих.
🌾 Намирам нещо успокоително в тишината и в самата гора. Именно заради това реших да се преместя тук. Вдишах дълбоко аромата на чая, който се беше смесил с аромата на дърво и гора. Отпих и затворих очи. Винаги затварям очи за секунда, когато правя нещо, което обичам. Така усещам всяка частица от него, остава с мен за по-дълго.
Следобеда щях да имам гости. Приятелите ми, Кристин и Лео, решиха да дойдат за няколко часа. О, и съседа. Вчера го видях за първи път. Разхождах се и стигнах почти до неговата къща. И той беше решил да се разходи. Помаха ми и аз се усмихнах. Беше красив, и то много. Тръгнах към него с мисълта да го поканя на вечеря. И го направих. А той се съгласи.
-Е, Себастиан, от колко време си тук?
- Три месеца.
От както го видях любопитството ми само нарастваше.
- Харесва ли ти? -попитах с малка усмивка. Беше от типа момчета, сякаш създадени да се разхождат в гората. От тези, които се впечатляват от природата. Които се влюбват в земни момичета. Обградени от тази сладка невинност.
- Харесва ми. Имам чувството, че тук съм си на мястото. Нали ме разбираш, Лила?- погледът му казваше толкова много; сякаш копнее да го разбера, отчаяно искащ да намери сродна душа. Бяхме се намерили.
🌾 Реших да направя спагети с гъбен сос, за десерт крем брюле.
Отново бях на верандата. Всичко беше готово, трябваше единствено да наглася масата. Загледах се в дантелата на роклята ми. Беше ми любимата - бяла, цялата в дантела. Имах я от много време и исках да я нося още толкова. Шарките на дантелата сякаш разказваха собствена история; всеки път, когато я погледнех виждах различна такава - за първата любов, за приятелството, семейството. А понякога се преплитат и създават вечна картина. Не бързах да подредя масата; може би защото имах време или защото не исках да се откъсна от вълшебното ми кътче. За момент забравих всичко. Виждах единствено пеперудата, която кацна на масата. Беше в цветовете на дъгата, преливащи, пълни с блясък.
🌾Вързах си косата на хлабава опашка и зачаках. Казват, че чакането не е приятна работа. Колкото и да е странно, понякога го намирам за успокояващо. Половин час след като наредих масата, Кристин и Лео пристигнаха. Излязох от къщата усмихната да ги посрещна. Кристин разпери ръце за прегръдка. Чувството е едно от най-хубавите на света. Да прегърнеш някой, който обичаш, толкова силно, че да знаеш, че винаги ще сте заедно. Почувствах това и в прегръдката с Лео.
- Изглеждаш невероятно. - каза Лео, след като тръгнахме към къщата.
- Наистина - прекъсна го Крис,- сякаш си нов човек.
Засмя се и ме прегърна.
- Чувствам се нов човек.-казах и ги погледнах. - Между другото, чакаме още някой. - казах с плаха усмивка.
Спогледаха се и след това ме погледнаха очаквателно.
- Поканих съседа си, Себастиан, на вечеря. Надявам се, че нямате нищо против.
- Не, не, не, нямаме абсолютно нищо против. Нали, Лео? - попита Крис.
Той енергично закима с глава в знак на съгласие.
В този момент на вратата се почука. Направих се, че не забелязвам погледите им и отидох да отворя.
Себастиан стоеше на прага усмихнат. Отдръпнах се от вратата за да може да влезе. Не се изненадах, когато видях, че Крис и Лео ни чакат. Поех си дъх и го представих.
- Това е Себастиан. Съседът ми. А това са Кристин и Лео.
- Казвай ми Крис.
- На мен може да ми казваш Лео. -пошегува се той.
Засмяхме се, разбира се, че се засмяхме. Поканих ги да отидем на масата. Крис и Лео нарочно седнаха от едната й страна , за да може аз и Себастиан да сме един до друг.
🌾 Гората направи своята магия. Вечерята мина невероятно.
По-някое време разбрах, че Крис и Лео ще са с мен завинаги. Не че не го знаех, но ако ми е трябвало убеждение сега го получих.
Не знам кога стана, но започнах да му казвам Себ. А той каза, че харесва името ми, че ми подхожда. Че с него приличам на горска фея. Нимфата Лила. Така обича да ми казва.
С него няма средно положение - или го обичаш, или не. А аз го обичам. Без граници, без условия, до края на Вселената и до края на света. И знам, че и той ме обича - без граници, без условия, до края на Вселената и до края на света.
