After I Lost Everything

Part 2

Пристигнах в училище и още не бях влязла през вратата когато чух това.

-Ем,чакай ни,идваме.

Това бяха моите най-добри приятели Кайл и Зак.Познаваме се от малки още от преди да ме осиновят.Те ме пазят от неприятности,защото знаят какво съм преживяла.

Тримата влязохме в класната стая,но за наше нещастие заместничката беше тук и както винаги почна да ни чете конско.

-Вие тримата пак закъсняхте.Колко пъти да ви казвам да идвате на време?

Не че някои от трима ни я слушаше или му пукаше за това,което тя казва, но тя не спираше да говори 10 минути. Не разбираше ли, че от втория път когато закъсняхме и ни четеше конско, нищо нямаше да се промени. 

Часът свърши и Слава Богу, почнах да търся Зак в коридора и както винаги го намерих опрян на стена със слушалки да гледа през прозореца и го извиках.

-Зак,трябва да потърсим Кайл.

-Сигурно пак се мотка в двора.

-Може.

Погледнах през прозореца и го видях с две момчета да тръгват по уличката зад ъгъла.Не съм сигурна кои са, но ще ги последвам...