Аз Обичам Сестра Си/Аз Обичам Брат си

VII част /Лека Нощ/

Лежах на по- голямото легло, а на съседното, брат ми. Бях уморена, но не исках да спя. Чувах монотонното дишане на брат ми. Сигурно спеше от 20 минути или просто си дримуцаше.
Капчици се удряха по покрива на бунгалото ни. Обичах миризмата на дъжд, но не обичах гръмотевици. А щом има дъжд, 80% е сигурно че ще има гръмотевици. Когато бях малка, когато имаше гръмотевици, брат ми винаги идваше при мен и ме галеше за косата, или спеше при мен, за да не се страхувам. Радвам се, че сега е тук ..
Поех силно въздух и издишах, усетих че гърлото ми беше сухо. Погледнах към брат ми, които спеше като бебенце.
- Оппа.. - тихичко изшептях за да проверя колко дълбоко спеше.
Не реагира. Изправих се и тръгнах на пръсти към кухнята, отворих едвам едвам вратата за да мога да мина през нея. Ето го и плана- на бързо отивам до кухнята, изпивам една вода и се връщам! Звучи добре.
Свобода, вече бях извън стаята. Закрачих смело из големият хол. Беше си тъмничко и затова ходех бавно. Стигнах до кухнята и нещо освети цялата стая.
- Мамка му.
- * звук на гръмотевица*. - подскочих уплашено, насълзиха ми се очите.. " Стегни се де.." си изшептях на себе си. Отказах се да пия вода. Защо дори тръгнах.. Набързо се завъртях и се блъснах в нещо твърдо. Стената ли нацелих??
- Хей мъник, къде се разхождаш толкова късно? - беше Юнги. Направих крачка назад и тръгнах да си масажирам носът, които преди малко се разби в твърдите му гърди. Погледнах го.
- Ами..  на мен ми стана жадно и- навън отново присветна, знаех какво следва и затова на бързо стиснах очи и сложих ръцете си на ушите. След секунда едвам чух светкавицата.
- Страх те е от бурята ли? - леко с надсмешка ме погледна Юнги след като си свалих ръцете. Очите ми се бяха насълзили, затова избегнах да поглеждам към лицето му.
- Да. - закрачих бавно към стаята ми, като подминах Юнги. - Ще се връщам, не ме е страх, като съм при брат м--
Точно когато казах последните думи отново светна. За част от секундата бях в дилема, да затворя очи и уши или да побегна в стаята и да се гушна при батко ми възможно най- бързо. Стигнах до извода, че нямам време за второто. Поех силно въздух, все едно отивам на война. Точно преди да вдигна ръцете си, Юнги ме хвана за китката и ме обърна към себе си.
-Какво.. - не довърших. Момчето нежно допря главата ми в гърдите си и с неговите ръце запуши ушите ми.
Сякаш сърцето ми започна да бие толкова силно, че дори не чух светкавицата.. Усетих колко ми е червено лицето и колко топло ми стана. Въпреки че звука вече се чу, аз все още стоях с глава забита в Юнги и неговите ръце на ушите ми. Момчето спусна едната си ръка на рамото ми, а с другата започна да гали главата ми. Сякаш времето беше спряло и всяка секунда ми се стори като час.
- ЮНГИ!! КАКВО МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ? - силен вик се чу от хола. Викът на брат ми.