Аз Обичам Сестра Си/Аз Обичам Брат си

VIII част/ Началото на краят/

Дълга част стана .. извинявам се за което. Приятно четене! 
__________________________________________________________
- Юнги, какво мислиш, че правиш?? - отдръпнах се от момчето пред мен и веднага се обърнах да се срещна със яростния поглед на брат ми.
- Това не е.. имаше гръмотевици и аз.. и после и той! - ръкомахах с ръце и не знаех какво говоря. Лицето ми беше все още червено и явно се е забелязало от Техюнг, защото още повече се ядоса.
- Имаше гръмотевици и тя се изплаши. - не беше много впечатлен Юнги от реакцията на брат ми. Набързо се врътна и влезе в стаята си. Техюнг ме хвана за ръката и ме задърпа в стаята. Като влязохме в стаята, тръшна вратата зад нас и седна на леглото и ме погледна ядосано.
- Нали аз съм тук, защо ходиш при Юнги?? - гледаше ме право в очите.
- Не,не. При никого не съм ходила, наистина! Аз ожаднях, а ти спеше. Не исках да те събуждам и отидох до кухнята сама за вода и там го срещнах и после удариха гръмотевиците и аз се стреснах и .. - не успях да довърша, прехапах долната си устна и  погледнах зачервено надолу. - Той просто се опита да ме успокой. Нищо не е правил. - довърших аз.
- Събудих се и видях, че те няма..- тихичко тръгна да говори брат ми след известна пауза - .. уплаших се, защото знам, че имаш страх от гръмотевици.. - погледнах  го и видях загриженото му лице.  - Не ме плаши така, недей изчезва повече..
- Извинявай .. - тихо промълвих и тогава отново присветна. Не се спряха шибаните гръмотевици, ядосвам се.  След присветкането навън и тока спря. Страхотно. Стиснах очи и след няма и секунда.. усетих топли ръце които се увиха около мен. Беше брат ми, приятния му аромат ме накара да забравя за тъмнината в стаята, за дъжда и всичко. У вих ръцете си около него и се сгуших възможно най - силно..  

- Беше ми много трудно през последните 2 години .. Липсваше ми.. - продумах тихичко и усетих една сълза да се стича по бузата ми.

___♡♡ На другата сутрин♡♡___

Събудих се и бях сама в стаята. Чувах виковете на момчетата и звуците от прибори. Набързо се преоблякох и реших да отида при тях. За момент бях забравила всичко станало вчера.
Влязох в кухнята и видях брат ми. Седеше в единият край на масата, до него имаше празно място, най- вероятно за мен. В другият край седеше Юнги. И до него имаше празно място. Хоби още спеше и липсваше на масата. 
- Д-добро утро, Тейон! - срамежливо ме посрещна Куки, при което всички ме погледнаха.
- Добро утро на всички. - усмихнах им се и тръгнах към празното място до брат ми. Когато седнах и погледнах напред - Юнги ме гледаше. Усмихна ми се, кимна леко с глава за поздрав и погледна към яденето си. Усмивката му беше.. как да кажа, просто сладка. Брат ми май забеляза, че гледах Юнги и студено ми каза:
- Хайде, закусвай вече.
През цялото време, докато закусвахме, брат ми не остави телефона си. Явно с някого си пишеше .. Доста често се усмихваше засрамено .. Не ми хареса това, опитах се да надникна няколко пъти, но той бързо изгасяше телефона си. Може би си пише с други колеги по работа.