Аз Обичам Сестра Си/Аз Обичам Брат си

XII - Хваната на тясно ch.I

- Помогнете ми да я намеря! Моля ви! – гледах ги паникьосано.

- Разбира се! Джимин и Джънгкук да се приберат и да видят дали не се е прибрала!  - разпореди бързо Рапмон и двете момчета кимнаха и тръгнаха без да губят повече време.

- Аз и Хоби ще тръгнем надолу по – гората да търсим!  - предложи Шуга, при което и те изчезнаха на мига с бягане.

- Вие двамата вървете на там, а аз ще я търся сам нататък! – набързо дадох заповедта на Рапмон и Джин и също побегнах в посоката, която им показах за себе си.

- ТЕЙОН! ТЕЙОН!? ТЕЙОННИ!? -  крещях с всичко гърло вече сигурно от час, а от сестра ми нямаше и следа.

Джимин ми се обади, че нямало никого в къщи, но той щял да обикаля в квартала. А Джънгкук ще останел в къщи за всеки случай, ако се прибере тя. От другите момчета също нямаше следи от сестра ми, но и те не се бяха отказали. Усетих как малки капчици почнаха да падат по мен и по косата ми. 

– Мамка му. ТЕЙОН!? – трябваше да я намеря бързо, преди да е заваляло силно дъжд. Сигурно в момента е много уплашена..

Почнах да бягам и да викам по – силно. Вече не знаех, къде съм. Сигурно съм се изгубил също, но това нямаше значение, стига да видя Тейон. Започна да вали по- силно. Вече беше тъмно, почнах да светя с телефона си за виждам поне къде ходя.

Почнах да се отчайвам много, докато не видях една стара малка къщичка. Тогава присветна цялата гора и след секунда се чу и гръмотевицата. Побързах и влязох в къщата. Огледах се, цялата беше прашна и определено изоставена. Имаше една маса, столове, някакви шкафове .. Продължих да се оглеждам, докато не извиках името на сестра ми. Чух някакво мърдане в едно от шкафовете. Без да мисля, отидох и отворих шкафа. Там беше се скрила сестра ми, свила и закрила ушите си с ръце. Въпреки, че беше стиснала очи, сълзите й вече се бяха стекли по бузите й. Леко отвори очи, като още сълзи паднаха надолу.

-Оппа.. – едва изрече това, аз я прегърнах силно, като леко я извадих от нейното скривалище. Навън се чуха още няколко гръмотевици, а аз държах силно в прегръдките си сестра ми.

-Глупаче .. знаеш ли колко ме уплаши? – най – накрая я пуснах от прегръдките си и я погледнах, като избърсах сълзите й. Тя погледна гузно надолу и преди да каже нещо, телефона ми звънна. Беше Хоби. Бях забравил да им кажа, че съм я намерил!