Danger life

》4《

Г.Т. Саманта

Рязко отворих очи от звука на затръшваща се врата.Видях през потрушеният прозорец как тръгват.Сериозно ли си тръгват?Ама тук ли ще ни оставят?Пробвах да се освободя.Още.....малко....мм...ДА

Станах и отвързох въжетата на краката ми.Защото беше сутрин беше светло и видях безжизненото тяло на Кат.Втурнах се към нея и почнах да я побутвам.

-Кат...Кат...ставаи Кат тръгнаха си..Добре ли си?-Тя не отговори само обърна глава към мен.Очите й бяха изгубили светлината.Лицето и бе бледо и потпухнало.Устните й не бяха розови както винаги бяха сини... цялата трепереше. Не можех да повярвам какво й причини онова копеле. Станах и трескаво започнах да търся някакви дрехи, в които да я облека. Роклята й бе разкъсана цялата. Отстрани матрака се подаваше ръкав. Протегнах се и издърпах дрехата от пода. Не ми се искаше да обличам Кат в суитчера на глупака, който явно го беше забравил след игричката си с нея, но нямах друг избор. Не бях осъзнала кога очите ми са се напълнили със сълзи. Повдигнах изтощеното тяло на Катрин и нахлузих дрехата. Похитителите ни бяха много по-високи от нас затова краката й се покриха почти до коленете. Клекнах и сложих ръката й през врата си. Помогнах й да се изправи и бавно тръгнахме към изхода. Страхът ме обзе, когато разбрах че вратата е закючена. Губехме ценно време. Оставих Кат да се подпре на стената и огледах стаята. Бинго! Един от прозорците беше счупен. стъклата останали по него не позволяваха да минем без да се нарежем целите. На земята открих клон достатъчно дебел за да ги доначупя. Граднах го бързо и започнах да удрям по останките. Когато стана достатъчно безопасно задърпах Кат с мен. Помогнах й да премине първа, а след нея излязох и аз. Затичахме се колкото можехме по-бързо.Видях как колата с която ни отвлякоха спира точно до нас.Стан и Дерек слязоха и ни огледаха.Ние почнахме да тичаме със все сили към гората.Те тръгнаха да ни гонят.Докато тичахме,Кат се спъна,а защото се държахме за ръце повлече и мен на студената пръст.Те дойдоха.Почнаха да се смеят.Изроди!

-Найстина ли си мислите че ще избягате кукли-каза Стан.

Г.Т.Кат

Почнах да треперя и да хлипам.Едвам здържах сълзите си.Този негодник ме изнасили...Той се приближи до мен,а аз в очакване стиснах очи.Той ме вдигна като човал с картофи...очаквах всеки момент да ме пусне на земята за да ми причини болка.Удрях и се бунтувах.Мисля че се ядоса защото затегна хватката си и ми удари шамар по дупито...и то не лек.Очите ми се насълзиха още повече. Видях Дерек да кляка до Сам, хвана я за косата и я дръпна нагоре,а после я хвана за ръцете и започна да я бута. Стан тръгна след него. Очаквах да ни върнат в къщата и да последва поредното наказание, но за наше очудване ни вкараха в колата. Аз и Стан бяхме отзад. Дерек накара Саманта да седне отпред, след това заобиколи колата и се настани на шофьорското място. Дерек сложи ръката си на бедрото на Сам.Тя пнече да я махне ,но тогава Дерек я стисна и предопреди.
-Най-добре стой мирно,курво.Не стига че съм и ядосан,а и избягахте!-каза със стиснати зъби,в този момент Стан ме придърпа към него.Аз не помръднах заради придупреждението на Дерек. И двете седяхме неподвижно.

Г.Т.Саманта

Очаквах да ни заведът в поредната срутена сграда, но когато пристигнахме бях изненадана. Намирахме се пред голяма двуетажна къща с огромен двор. Да притежаваш такава ти трябват много пари, затова се зачудих от къде твари като тях са си го позволили. Слязохме от колата и ни задърпаха към къщата. На където и да ни бяха задърпали, по пътя успях да разгледам, за да знам от къде бихме могли да се измъкнем.Минахме покраи коридор.Малко по-навътре вляво имаше врата. Вдясно имаше кухня със много столове.Докато оглеждахме Стан рече на Кат.
-Последвай ме!-тя само кимна едва доловимо и го последва.

Г.Т.Кат

Последвах го и той ме отведе до една женска стая.Той отиде до гардероба и извади бельо,после тениска и къси панталонки.Дойде до мен и ми ги даде.Протегнах треперещата ми ръка да ги взема, но той видя че треперя и хвана ръката ми.Моета студина неговата топла.Отдръпнах се и взех дрехите. Запътих се към банята.
- Къде си мислиш, че отиваш.
- Да...се преоблека.- казах и се обърнах с лице към него.
- Хайде направи го. Но тук пред мен... Забавлявай ме.
Ахнах при тези му думи. Не можех да търпя това повече.
- По дяволите ти ме изнасили! Какво се очаква от мен? Да ти правя стриптиз? Да се чукам с теб без да имам против това? Не Стан, "забавленията" за теб приключиха, защото ми писна да се държите с нас като с курви и ако си мислите, че това ще ви се размине безнаказано не сте познали!- сълзите се стичаха по лицето ми, а омразата която изпитвах в този момент беше неописуема. - Мразя те! - казах, влязох в банята и затръшнах вратата под носа му завъртайки ключа.
Седях известно време, взирайки се в нищото. Не знаех как ще завърши всипко това но нямаше да позволя да изгубя расъдъка си. Завъртях кранчето и пуснах топлата вода...

Гледна точка на Саманта:

Седях на дивана в хола докато Дерек провеждаше някакъв разговор по телефона. В това време Стан се появи, но Кат не беше с него.
- Къде е Катрин?- казах без да се замислям.
- Горе. Просната на леглото изнасилена и безмълвна отново. - каза той съвсем спокойно. Чувайки това се изтрелях по стълбите нагоре блъскайки го от пътя ми. Бягах като ненормална и се спях на най- близката врата. Беше заключена. Побягнах към следващата и нахлух вътре крещейки името на Кат. Заварих я да закопчава копчето на някакви оскъдни панталонки. Тя ме погледна странно и уплашено, а аз я прегърнах с всичка сила.
- Господи добре ли си? Какво ти направи този път тази утрепка. Кажи ми Кат! Кажи ми, ще го убия!!
- Сам, Сааам! Успокой се нищо не ми е направил, какво ти става?- каза тя, поглеждайки ме с неразбиране. Едва скед няколко минути взиране в нея се усетих.
-Кучия син ме е излъгал. Каза ми че те е насилил!
-На твое място бих се отучил от навика да ругая хора които са способни да ме убият.