In love with...who?!

Втора глава

Стана ми гадно и си тръгнах. След като се прибрах си хвърлих чантата и отидох пак да ям макарони. Когато съм разстроена ям повече. Часа беше 13:46 и чак тогава се сетих че съм на работа от 14:00. Ужас! Как можах да забравя? Щях закъснея! Шефа ми е много стриктен и не обича закъсненията. Станах и набързо се преоблякох, взех си чантата и излязох. Добре, че ресторанта беше близо до апартамента ни. Стигнах точно в 13:59, оставих си чантата и се захванах за работа. Работех в италиански ресторант. Сградата не беше много голяма. Имаше маси вътре и вън. Беше уютно. През уикенда имахме повече клиенти.

Имах много работа и вечерта се прибрах около 00:30...бях много изморена. Стигнах на пръсти до стаята си, за да не събудя мама и направо легнах да спя, но точно преди да заспя телефона ми звънна. Беше Лукас. Мислех да не му вдигам, обаче все пак той ми беше единствения приятел и не исках съвсем да го загубя, и затова вдигнах.

Без да ме изчака да кажа и дума започна:
-Джейн, съжалявам, че днес се държах като задник. Много извинявай. Най-малко от всичко искам да се караме. Нека утре да излезем да пийнем по нещо, аз ще почерпя! Прощаваш ли ми?-той каза всичко това на един дъх..
-Аз също най-малко от всичко искам да се караме, защото си ми най-добрия приятел и не искам да те загубя! А колкото до срещата-приемам.-усмихнах се, но се сетих, че той не може да ме види.
-Наистина ли ми прощаваш?-усетих облекчението в гласа му.
-Даа, успокой се!
-Окей, до утре.
-До утрее..
След този разговор ми олекна...изобщо не обичам да се карам с когото и да било. Сега вече можех да заспя спокойно...
Оставих телефона ми да се зарежда и веднага се унесох.

На сутринта се събудих свежа и веднага станах от леглото и отидох при мама. Тя четеше вестник и пиеше кафе в хола.
-Добро утро мамо.-поздравих усмихната и я целунах по бузата.
-Добро утро, скъпа, как спа?-отвърна тя с усмивка.
-Ами супер. Снощи бях много изморена, но сега се чувствам отпочинала. Сутринта първо излязох на разходка с Лукас и, после се прибрах и съвсем бях забравила, че бях на работа от 14:00, но все пак не закъснях. Имахме много работа и се прибрах късно и направо си легнах.-не исках да ѝ казвам за караницата с Люк и за това си замълчах.
-Днес ще излизаш ли?
-Даа, даже вече трябва да отивам да се оправям и да тръгвам, защото ще закъснея.
-Няма ли да хапнеш нещо?
-Не, ще хапна навън.
-Добре, мила.-усмихна се топло и отново отпи от горещата напитка.

След разговора отидох да си взема душ и да се преоблека. Щом приключих в банята, увих тялото си с бяла кърпа, а след като се изсуших, си облякох сини скъсани дънки, бяла тениска с щампа на цветя и черни кецове. Слязох долу, взех си чантата, казах на мама, че излизам и поех към парка, в който Люк каза, че ще ме чака, но май стана обратното.

Стигнах и се огледах, но него го нямаше. Той винаги закъснява и за това седнах на една пейка и зачаках. След 15 минути го видях да се задава в далечината. Бях му малко сърдита, заради реакцията му вчера, но все пак и аз бих реагирала така, ако той заминаваше далеч...
-Наистина се радвам, че ми прости..-каза усмихнат и седна до мен.
-Разбира се, и аз бих реагирала така, ако и ти щеше да заминаваш.-прегърнах го.
-Джейн, аз...искам да ти кажа нещо, по-скоро да призная нещо...-почеса се зад врата.
-Добре, казвай.
-Виж, аз...харесвам едно момиче...
-Супер, коя е щастливката?-усмихнах се.
-Ти, Джейн. Теб харесвам...
И усмивката ми изчезна. Как така мен?
-Ами...познавам те откакто се помня, израснали сме заедно буквално...
-Виж, Люк. Наистина оценявам това,че ми призна...но просто имам нужда от време, не знам какво чувствам и...
-Имаш цялото време, което пожелаеш.-усмихна се и ме прегърна-Искаш ли да отидем на кино?
Усмихнах се и кимнах.
Напът натам минахме през една каравана и се взехме сладолед, аз с вкус на дъвка, а той шоколадов.
***
-Наистина благодаря за днес, прекарах си супер.-казах.
-Нямаш проблем. Все пак утре заминаваш и...
-Моля те, не ми напомняй...не мога да повярвам, че ще ви оставя...-казах и наведох глава.
-Хей, не си ни оставила. Това е шанс, мног рядък шанс. Кой би го пропуснал?-усмихна и преметна ръка през раменете ми.
Все още асимилирах казаното от него...
„Ти, Джейн...Теб харесвам.” Но аз не гледах на него по този начин. Да, обичах го. Но той е най-добрия ми приятел, брат ми...
-Благодаря, че ме изпрати.-казах усмихната и точно тогава мама излезе.
-Здрасти, Люк.-махна му.
-Здравейте, госпожо Джей.-отвърна той.
-Люк, казах ти да ми казваш Мелиса. Спрях да бъда госпожа Джей отдавна.-намигна му мама и той кимна.
-Пак благодаря за днес.-казах и се прегърнахме.
-Нямаш проблем.
-Утре ще дойдеш на летището, нали?-попитах.
-И питаш? Естествено, че ще дойда.
-Супер. Лека нощ, Люк.-казах и се отделихме.
-Лека, Джейн.
Махнахме си и влязох в къщата.
-Мамо не съм гладна, направо ще си лягам и ще си досъбера багажа.-извиках от стълбите.
-Добре, скъпа. Утре да не забравиш, трябва да станеш в пет.
-Няма мамо.-казах и влязох в стаята си.

~Бележка~
Най-после качих втора глава. Това на снимката отгоре е Лукас. Надявам се на някой да му е интересно и да продължи да я следи. Моля гласувайте и изразете мнението си в коментарите. ОБИЧАМ ВИ!