In love with...who?!

Трета глава

Метнах чантата на стола и започнах да се преобличам. Облякох си любимата розова пижама със зайчета. Голяма съм, но все още понякога се държа детински. Влязох в банята да си изтрия грима и да си измия зъбите. След като свърших опаковах и последния останал багаж и си легнах.

Цяла нощ не можах да заспя. Когато затворех очи, пред мен излизаше образа на Лукас, който повтаряше отново и отново думите, които ми каза днес. Чак когато започнах да се унасям, чух че будилника ми звънна. Беше 05:00 и трябваше да ставам и да се оправям за полета. Станах и влязох в банята, за да си взема душ. Когато свърших се увих с бяла кърпа. След като изсъхнах си облякох удобен черен клин и светло розов потник с черни черепчета и си обух бели кецове. Взех си и едно сиво горнище, защото сутрин е хладно. Проверих отново дали не съм забравила да сложа нещо в багажа. Взех чантата и куфара на цветя и слязох слязох долу.

Още от стълбите ме лъхна аромат на кафе и пържени филийки. Мама беше станала по-рано за да ми приготви закуска. Обожавах всяко нещо, което тя готвеше.
-Добро утро, мамо.
-Добро утро, скъпа.-тя се обърна към мен и се усмихна топло. Нейната усмивка е най-прекрасното нещо на света. Когато тя е щастлива, аз също съм.
-Станала си по-рано за да направиш закуска?
-Разбира се, мила. Как може точно днес да не ти приготвя нещо за хапване?
-Обожавам всяко нещо, което готвиш. Правиш всичко с толкова много любов.
-Във всичко трябва да влагаш старание и любов. Иначе няма да се получи нищо.-каза тя и ме целуна по челото.
-Толкова много те обичам, мамо!
-И аз теб сладкишчето ми. А сега сядай да хапнеш защото филийките ще изстинат!
-Добре, сядам.
Най-много обичам пържените филийки с пудра захар или с мед.
След като хапнахме и изпихме кафетата си стана време да тръгваме към летището. Часът беше 8:30, а полетът ми беше в 10:00. Таксито ни чакаше отвън. Натоварихме куфара в багажника и се настанихме на задната седалка.

След няколко минути бяхме пред летището. Слязохме от таксито и видяхме Лукас да ни чака на една пейка. Стигнахме до него и той ме прегърна.
-Здравей, Люк!
-Здрасти, Мелиса!-той ме пусна и погледна мило майка ми.
-Хайде да влизаме, за да не изпусна полета!-казах въудошевено и те се съгласиха с мен.
Влязохме вътре и оставих багажа си за проверка, след което започнах да се сбогувам с тях. Първо прегърнах мама, а след това и Лукас.
-Ще ми липсвате много.-казах и очите ми се напълниха със сълзи.
-Скъпа, не се разстройвай! Ние сме добре, не се притеснявай за нас!-каза мама и ми се усмихна топло.
-Ти също много ще ни липсваш.-каза Люк и също се усмихна.
Взех багажа си и тръгнах към самолета.
-Чао, обичам вии!
-И ние теб, обади се когато пристигнеш!
-Добрее.-помахах им за последно и се качих.
Заех мястото ми, което беше до прозореца, закопчах колана си и си сложих слушалките. През цялото време гледах през прозореца. Беше толкова красиво. Облаците сякаш бяха направени от памук.

След около два часа кацнахме в Лос Анджелис. Взех си багажа и слязох от самолета, след което си хванах едно такси и дадох адреса, на който трябваше да е квартирата ми. След няколко минути таксито спря пред една сравнително голяма сграда. Влязох и намерих моя апартамент. Трябваше да имам и съквартирантка, за това почуках на вратата. След няколко секунди едно красиво момиче с дълга кестенява коса и тъмни очи ми отвори и ми се усмихна.
-Здравей! Ти трябва да си новата ми съквартирантка.
-Да, аз съм. Приятно ми е, казвам се Джейн.-усмихнах ѝ се топло
-На мен също ми е приятно. Казвам се Сара. Заповядай вътре, не стой на вратата!-отвори ми повече за да мога да вляза и да внеса куфара си.

Апартамента беше доста уютен. Имаше кухня, хол, две спални с две бани и голяма тераса.
Сара ми показа моята стая и ми помогна да подредя дрехите си в гардероба. Стените бяха облепени с тапети на цветя. Леглото ми беше голямо и просторно. Имаше голяма секция в черно и бяло, която покриваше едната от стените и огромен барбарон с дизайн на футболна топка. Квартирата ни беше осигурена от филма и не трябваше да плащаме нищо.

След като свършихме с подреждането, Сара ме остави сама в стаята ми и отиде в кухнята, за да приготви нещо за ядене. Първото нещо което направих когато останах сама беше да се обадя на мама. Звъннах и тя веднага ми отговори.
-Здравей, скъпа. Пристигна ли в Лос Анджелис?-стана ми толкова хубаво когато чух гласа ѝ.
-Здрасти, мамо. Да, пристигнах и всичко е наред. Нямаше закъснение на полета и в момента съм в квартирата.
Съквартирантката ми е много мила. Казва се Сара и е на моята възраст. Тя също като мен ще участва във филма.
-Страхотно е, че ще имаш някой познат там.
-Да. Мамо, трябва да затварям, защото ще се преоблека и ще ида да хапна нещо. Когато мога пак ще ти звънна. Чао, обичам те.
-И аз те обичам, сладкишчето ми.-усетих как гласа ѝ се пречупи и щеше да се разплаче.
Затворих, хвърлих телефона на леглото и си взех чисти дрехи, за да се преоблека. Избрах раздърпана бяла тениска с черен надпис и удобни сиви къси панталонки.

След като се преоблякох излязох от стаята и отидох в кухнята. Там стените бяха жълти. По средата имаше кръгла дървена маса с три стола. Покривката на масата беше от плат, украсена с оранжеви цветя. Видях че Сара готви нещо.
-Хей, Сара тук мирише много вкусно. Какво готвиш?
-Спагети. Надявам се да обичаш, защото аз ги обожавам.-обърна се към мен и ми се усмихна. Зъбите ѝ бяха перфектни.
-Разбира се че обичам. Кой ли не обича спагети? С нещо да ти помогна?
-Нее, стой си спокойно. Все пак си изморена от пътуването. Пък и какво ли толкова е да сготвиш малко спагети?
-Хах добре.-казах и седнах на един от столовете

~~Бележка~~
Това е новата глава от историята ми. Надявам се на някой да му е интересно и да продължи да я следи. Ще съм много благодарна ако гласувате и оставите мнение под формата на коментар. Обичам ви!
П.С.:отгоре на снимката е Сара