In love with...who?!

Шеста глава

Явно прегръдката дойде на Лукас като гръм от ясно небе.

-Джейн, успокой се малко! Все пак не сме се виждали само от два дни. Толкова много ли ти липсвах?-каза той с огромна усмивка.

-Даа! Много, много ми липсваше и трябва да поговорим.-казах бързо и засилих хватката си.

-Добре, но първо ме пусни, защото ще ме удушиш.

-Отивам бързо да си взема чантата и идвам.-казах, след което го пуснах и се втурнах да си намеря чантата. Беше в стаята ми. Грабнах я и се върнах при Сара и Люк.

-Нека първо да ви запозная. Люк, това е Сара, моята съквартирантка и единствената ми приятелка тук. Сара, това е Люк, най-добрият ми приятел за който ти разказах вчера.

-Приятно ми е!-каза Люк и се здрависаха.

-На мен също.-каза Сара и се усмихна топло.

-Може ли вече да тръгваме?

-Даа, тръгваме. Успокой се малко!-каза Лукас и се засмя.

-До после, Сара!

-До скороо!-каза тя и ми намигна.

Излязохме от сградата и тръгнахме да се разхождаме. Не издържах и минута и веднага започнах:

-Люк, прегърнах те силно защото наистина ми липсваше. През тези два дни мислих постоянно над думите ти и стигнах до заключението, че и аз изпитвам повече от приятелски чувства към теб. Когато те видях на вратата и...-той не ме остави да се изкажа и сля устните си с моите. Почувствах се сякаш времето беше спряло. С никой до сега не се бях чувствала така. Не ми пукаше, че бяхме на доста оживено място и всички погледи бяха в нас. Отвърнах на целувката и след няколко секунди той внимателно се отдръпна, за да си поемем въздух.

-Обичам те, Люк!

-Аз теб също, Джейн!-каза и след което още веднъж се целунахме, хванахме се за ръце и продължихме да се разхождаме.

-Сега е мой ред да ти кажа защо съм тук.-каза той и се усмихна.-Местя се да уча и да живея тук за постоянно.

-Това е страхотно!-възкликнах с радостен тон и го прегърнах отново.

-Аз също много се радвам, най-вече защото ще съм при теб.-каза и ме целуна по главата.

Разхождахме се няколко часа и доста си поговорихме, но не си бях взела яке и ми стана студено.
-Люк, може ли да се прибираме, защото ми стана студено?