Divina Commedia | p. jm

0.1

Предварително поднасям извиненията си, ако имената не са акуратно написани. I did my best.

"Пътят за рая минава през ада."

• • •
~Началото на края~

Единственото, което се чува в класната стая, е танцът на маркера по бялата дъска. Всеки е заровил глава в собствената си тетрадка и върши задачата си. Всеки.
Освен тези двамата.
Пак Джимин е съсредоточен единствено върху косата на седящата пред него съученичка. Малките му пръстчета изпитват някаква потребност да се шмугнат между светлокестенявите кичури. И го правят. Без никакво предупреждение или извинение. Защото това е Пак Джимин, той не се нуждае от позволение за нищо.
За съжаление Беатрис знае това. Тя е удостоена с „честта" да бъде негова жертва. И въпреки че сега само си играе с косата й, Джимин не е никак мил, нежен и невинен. Но момичето не може да направи нищо по въпроса- това е Пак Джимин, както казах. За него се знае всичко и нищо. Той има властта тук.
А от другата страна седи тя- едно тотално нищожество.
★彡
Звънецът бие и цялата стая се раздвижва. Освен тези двамата. Джимин е все още пленен в заниманията си с косата на Беатрис. Гледа разсеяно, мисли за нещо напълно различно от математика. Момичето не смее да мръдне. Тялото й е побито от тръпки.
В мислите на Джимин е меко казано Хаос. Но сега само една се върти в него- как ще изглежда косата на Беа пусната. Тя е вече тук от половин година, но досега той никога не я бе видял в по-различна визия от простата конска опашка. Тази мисъл не го оставя в покой цяла секунда, което за Джимин е цяла вечност. Отговорът на терзанието му е един.
Момчето дърпа рязко ластика от главата на Беатрис. Косата се разпилява по гърба й веднага. Някак красива е поне според Джимин. Но това не значи, че той харесва момичето. Джимин не харесва никого.
Беа обаче вече не издържа. Някак решава, че този път няма да замълчи. Това е нещо малко, но достатъчно, за да изхаби и капката останало търпение у нея. Трябва вече да се отърве от него. Колкото и опасен да е Джимин. Решава, че ще се защити, ще се направи на силна. Все пак играе тази роля цял живот. Момичето става рязко от стола си и се обръща към тормозещия я.
-Джимин – начинът, по който го казва, печели вниманието на момчето. То я поглежда с насмешка, но и очакване какво ще каже. Това е първият път, а Джимин се върти около нея вече месец. – дай ми ластика. – Беатрис опитва да звучи твърдо, но не е много убедителна. Момчето я оглежда от глава до пети. Става и се изправя срещу нея. Кара я да се чувства още по-малка отколкото е.
-Това ли? – вдига го над лицето й демонстративно. Тя кима уплашено. – Защо?
-Защото е мой. – Джимин се ухилва. Ехидната и властна физиономия не пада от лицето му. Тайно в себе си Беа иска да го удари.
-Това, че нещо е твое, не значи, че не можеш да го изгубиш. – остава събеседничката си безмълвна. Прекарва пръсти през сивата си коса и я заобикаля. Запътва се към изхода на класната стая.
-Джимин – момичето отново се осмелява да проговори. Този път за последно. – какво искаш от мен? – Пак се обръща към нея и се приближава. Отново я оглежда. Най-дълго гледа очите й, най-необичайната част от лицето й. Защото те са пъстри. Нещо, което не срещаш всеки ден в Пусан.
-Интересна си ми.
-Искам да ме оставиш вече. Писна ми. – злата усмивка само се увеличава по лицето на Джимин. Той скъсява разстоянието между лицата им, върховете на носовете им почти се докосват.
-В един момент ще спреш да си ми интересна. Тогава ще получиш покоя си. –обаче това не я устройва. Не може да си позволи да губи времето си по глупостите на Джимин.
-Нека забързаме процеса тогава. – този път звучи наистина уверена.
-Какво предлагаш, разлике? – Беа въздъхва. Време е да действа спонтанно и недомислено. С Пак Джимин друг начин няма.
-Да ти омръзна? Добре, нека. Да направим така- 30 дни. Ще се редуваме. Един ден ще правя всичко, което ме накараш. А на следващия ти ще изпълняваш каквото аз ти кажа. Съгласен? – поглежда го в очите. Това кара Джимин да се приближи още повече. Което значи, че сега между устните им има едва сантиметър разстояние.
-Съгласен, ангелче. – очите му я дълбаят, Беатрис вече съжалява за предложението си. – Започваме от утре. – той се обръща и излиза от стаята, оставайки в паника съученичката си.
„Какво направих?" пита се веднага.
         
    Сключи сделка с дявола, това направи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Лол, започвам втория си фенфикшън. Още едно място да пиша глупости.
Та, това бе първата част от пролога. Надявам се да съм ви заинтригувала и наистина историята ми да провокира интерес. Ще се видим скоро. ^^
ХОХО
Охърна