Divina Commedia | p. jm

18.0

       "След това болката беше просто болка. Мога да се справя с болката. Това е лесната част от живота."
                 • • •
                               Ден 18/30
        ~Джимин~

Беатрис се събужда от целувка по челото. Харесва й да усеща топлината на Джимин под завивките им през нощта. Но знае, че ще дойде денят, в който ще се върнат в Пусан. И все пак тя вече има него и това я плаши по-малко отколкото преди.
                             ★彡
- Твой ред е. Какво си намислил? - пита Беатрис по време на закуската.
-Нищо особено. Просто шопинг и да ходим напред-назад?
-Какво си търсиш?
-Неща, които да ти купя и този път да ти харесат. - Беа се намръщва.
-Не приемам.
-Защо? Поне това ти дължа.
-Извинявай? - момичето вдига поглед от чинията си.
-Какво имаш предвид?
-Да ме купиш ли искаш? Така ли искаш да оправиш миналото? Такъв си сноб. - Беа е раздразнена, но пламъкът на Джимин веднага се включва. Още няма преди обед.
-По дяволите, окей. Нищо няма да правим. Това, че си бедна не значи, че излизанията са ти милостиня. - той става рязко от масата и излиза от хотела. Днес им отнема рекордно малко време да се скаратз

★彡

-Само един пакет ли?
-Да.
Джимин излиза пред магазинчето и започва да разопакова кутийката. Вади една цигара и я слага между устните си, осъзнавайки, че няма запалка. Връща се в магазина, за да си купи.
-Така решаваш всички проблеми. - зениците му, скрити под черните слънчеви очила, се разширяват.
-Как въобще разбра къде съм? - изсъсква учудено. Беатрис се обръща и сочи улицата.
-Хотелът ни е на 100 метра оттук. Не беше особено трудно. - момчето въздиша. Все още й е нервен.
-Дай ми това. - Беа посяга към все още незапалената цигара. Взима я и я хвърля в близкото кошче. - Дай и другите.
-За каква се мислиш? Държа се глупаво, а сега се правиш, че нищо не е станало.
-Уча се от най-добрия.
-Забавна си. - чак сега забелязва, че тя е само по блуза и не носи яке, а температурите са много далеч от приятни.
-Съжалявам, че не искам да съм златотърсачка, за която всички говорят, че те изпозва за пари. Да не говорим колко много ти спестявам с това си държание.
-Ако някога ми пукаше, нямаше сега да съм в това положение.
-Лошо положение ли ме наричаш?
-За да си трябва да съм в теб.
-Перверзник.
-Млъкни, разлике. Може ли просто да отидем в проклетия мол или трябва да те нося? - момичето мълчи. - Ще го прима за да. - той съблича коженото си яке, мята й го неочаквано, отива към нея, хваща я, вдига я и я води обратно към хотела.