Divina Commedia | p. jm

10.0

"Но ако запазя очите си затворени, той прилича точно на теб."
                                • • •
     Ден 10/30 Джимин

Нощта минава учудващо бързо за Беатрис. Макар натрапчивите мисли за последните 48 часа да я мъчат, тя е прекалено изморена и заспива бързо. Не че спи спокойно- сънищата й са пълни с Джимин и различните възможности за развитие на случките- както и много по-потресаващи и лоши, така и по-хубави, желани.
Будилникът й, най-верният й приятел, звъни в обикновения час. Беатрис става като куршум от леглото и като робот се оправя за училище. Стига толкова Джимин. Образованието е най-важно.       ★彡
Момичето е съсредоточено върху информацията в учебника, която попива като нов моп, докато се движи по училищния коридор.
-Беатрис! -Ким Сонг Джу. Тя едва отлепя очи от редовете.
-Хей... - казва тихо и насилва усмивка.
-Не те бях виждал и се притесних. Какво е станало? - Беа преглъща.
-Всичко е наред. - прошепва, виждайки пламъците в очите на Сонг Джу. На него му пука. Защо? А защо на Джимин не му? А защо Джимин го мрази? Защото не е като него. Той е по-добър от него. Много.
-Не мисля.
-Е и?
-Нека утре поговорим. Извън училище. След часовете.
-За... добре. Нека. - и двамата остават изненадани от отговора на Беатрис.
Но не толкова колкото ще бъде Джимин.           

                                  ★彡

Беатрис плахо влиза в стаята, посрещната от шушукания и погледи. Изолира се бързо и се настанява на мястото си. Съседното, това на Джимин, е празно, но това не изненадва никого. Часът минава нормално. Както и другите. И някак сякаш животът се подрежда като преди.

★彡
Беа е прекарала вече повече от 2 часа в библиотеката, наваксвайки материал. Останали са само няколко ученици и помещението е още по-тихо от обикновено. Момичето не обръща внимание и продължава да прелиства страниците на учебника.
Скръцване на стол до нея обаче я вади от транса. Ким Сок Джу. Отново. Само да вметна, увреждащите зрението светлини на лампите в библиотеката подчертават перфектно черната косица паднала пред очите на Сок Джу и го првят още по-привлекателен. Беа се заглежда продължително.
-Нещо на лицето ми ли има?
-Ъъъъ... не? - момичето се зачервява моментално.- Какво правиш тук?
-Знаех, че ще си тук. Исках да те видя.
-Имаме среща утре.
-Среща? - Сок Джу повдига доволно вежда.
-Така де... ще прекараме време.
-Среща. - ухилва се момчето и разрошва косата й. Поглежда към скъпия часовник на ръката си. - Късно е. Няма ли да се прибираш?
-Ами не знам.
-Хайде, ще те изпратя.
-Не. - отсича Беатрис веднагически. Дори не знае защо. Вътрешно чувство, глас.
-Какво?
-Не ме изпращай.
-Защо?
-Защото ще я изпратя аз. - един познат властен глас се разнася из помещението. Джимин се върна.
                            ★彡