Divina Commedia | p. jm

23.2

~Да те боли и да се лекуваш са двете страни на една монета."
•••

     23/30
     ~Беатрис~

        Цялото това положение е изключително объркващо. Джимин определено не разбира намеците и намеренията на Беа. Не му минава и през ума, че тя е способна да крои и да е част от такива заговори зад гърба му. Може би тази пълна доверчивост е единственият коз в ръцете на Беатрис, въпреки че тя наистина не знае как да се възползва от него качествено. Докато Джимин седи отпред и я чака, тя седи в библиотеката, докато ураганът от чувства и мисли я влече в окото си.
Какво сега? Очевидно този план не проработи ни най-малко. Не че Беа е имала големи очаквания, но предвиденият успех с коефициент 0,000001 приключи с резултат -1. Явно ще се импровизира.
         Момичето излиза бавно от библиотеката. Ослушва се- празно е. Никой не чака иззад ъгъла или пред вратата, никой не върви нервно с шумни стъпки, нито тропка по стената с кокалчетата на пръстите си. Чисто е. Беатрис въздъхва и преминава коридора спокойно, но забързано. Разминава се с няколко съученици. Всичко за момент изглежда нормално.
         След което Беа напуска сградата и се сблъсква с някого.
-Знаех си, че ще излезеш оттук. - Джимин ѝ се усмихва.
      Мамка му. В крайна сметка не е успяла да се отърве. И последната ѝ надежда си отива. И въпреки това сърцето ѝ трепва за втори път- първо, когато той се върна в библиотеката при нея, и сега в този момент. Той знае какво би направила тя, как би реагирала. Защо? Защото наблюдава, внимава, опознава я. Колкото и да не ѝ се иска, мисълта за всичко това кара пеперудите в стомаха ѝ да запърхат. Джимин, Джимин, Джимин.
-Какво ще правим сега?
-Хм? - Беа е изкарана от транса си. Джимин я гледа в очакване.
-Научила си. - посочва той книгите в прегръдката ѝ. - Сега какво си намислила?
По дяволите. Тя няма план. Мислеше, че това ще е достатъчно да се отърве от Джимин поне за днес, но явно не.
-Ъъъ, работа. Да, на работа съм. - отвръща объркано.
-Постоянно? - въздъхва Чим. - Писна ми.
-На теб ли? - ухилва се момичето. - Ако не искаш да дойдеш, си свободен да правиш каквото си пожелаеш с когото си пожелаеш. - след това изречение Беа седи в засада, чакайки Джимин да каже нещо грешно.
-Какво друго да правя? Искам да съм с теб. - повдига рамене Джимин. Приятно разочароващо. Приятелката му забелва очи.
-Добре. Ще ми помагаш отново, предполагам. Среща пред стаята ми след половин час.
        И така двамата се разделят за кратко. А Беатрис бърза да звънне на шефа си или на колежка, за да поиска допълнителни часове, защото действително днес не е на работа.
★彡