Divina Commedia | p. jm

1.0

"На поетичното сърце не може да се вярва, когато стане дума за дългосрочни планове"
                                      • • •

Ден 1/30
                                                                             ~Беатрис~

         Днес алармата не звъни толкова рано, което е тотално облекчение за Беа. Поне докато не се разсънва достатъчно, че да се сети, че днес е ден 1 от уговорката й с онзи тип Джимин. Слава богу, той се оказва джентълмен и така първият ден се озовава в ръцете й. Планът за деня й е ясен- разкарва Джимин от себе си поне за днес, свършва всички домашни и учи уроците, които предстоят, защото е сигурна, че Пак няма да я остави дори да учи. А това, че Беа няма нищо, не значи, че няма какво да губи. И приключва деня с късната смяна в близкото кафене, където работи.
         На вратата й се чука. Училището е пансион, което значи, че Беа живее под опеката на Джимин в ученическите общежития. Домът й се състои от стая, голяма 14 кв.м., с 2 легла, от които само едното е заето именно от Беатрис, 2 малки гардероба и 2 бюра. С една дума, момичето е сигурно, че пред стаята й е именно великият Пак Джимин, нищо, че тя не му е казала къде е мястото й. Той разполага с информация и веднага я използва, за да се добере до Беа.
        Момичето отваря и скръства ръце. Разбира се, че е той. Не мога да не спомена колко добре изглежда- носи черни дънки и бяла тениска с някаква щампа, на главата си е нахлупил черна шапка с козирка. А и самият Джимин си е просто красив. Всички момичета в училището знаят това и тайно завиждат на Беа за вниманието, което получава от него, но са прекалено заети да огаждат на родителите си, за да направят каквото и да е. Беа забелязва и продупчените му уши, от които висят малки обеци. Особено хубав детайл е тази малка сребърна точица на ушната му мида. Но Беа има основно правило- да не се подлъгва по Джимин. Защото това постпенно ще ѝ вземе целия брилянтен план най-сетне да си направи добър живот. Сега номерът е да даде на този дразнещ човек каквото иска и да се отърве от него.
       От друга страна, Беа не изглежда така изпипана. Още от сутринта косата й е вързана на обичайната опашка. Облечена е в обикновени къси панталонки на кой знае колко години и най-простата тениска с принт на котката Гарфилд. Това кара Джимин моментално да се усмихне.
-Харесва ми тениската ти. - е първото, което казва. - Абсурдна е.
-Много смешно.
-Сега, слънчице - той прави крачка напред и тотално нарушава личното й пространство. - какво искаш да направя за теб? - прошепва, а ужасната му зла усмивка се появява веднагически.
-Като начало- Беа слага ръката си на гърдите му и го бутва след което прави крачка назад. - никакви галени имена и допири.
-Вече нямам търпение да стане 00:00ч.
-Все тая.  Просто ме остави поне днес, не искам да те виждам, ако трябва да съм честна.
-Много си дръзка за стипендиантка. - всички знаеха за произхода й. И макар че наистина си шепнеха за нея зад гърба й или страняха от нея, никой не я тормозеше. Разбира се, освен Джимин. Но като се замисля, той замества цялото училище.
-Много си провален за синчето на директора. - това стига до гнева на Джимин. Веднага спира да мисли. Ръката му бързо се намира на задната част на врата на Беатрис, стиска я. Споказалец гали грубо и подигравателно профила й.
-Не си играй с мен. - изсъсква след което я пуска. Беа е вече изплашена до смърт.
-Напусни. - шепне тя.
-Добре, но само едно нещо.
Джимин заобикаля момичето. Застава така че то е сега с гръб към него. Посяга към частта на блузата около врата й. Беатрис потрепва, когато усеща лекия допир на пръстите му, като той хваща малкия етикет и вижда нужното.
-ХXS... ядеш ли въобще?
-Колкото да оцелея...- прошепва Беа. Джимин се прави, че не я чува, въпреки че го прави.
                                        ★彡
              Джимин въздъхва тежко. Вече съжалява, че е взел Техьонг с него.
-Ако не се довлечеш до секунда, ще те фрасна както и баща ти не е правил! - изсъсква, което кара Ви да доприпка.
              Въпреки крайно резкия коментар Ким продължава да се хили и да върви по Джимин.
              Двамата се намират в голям пусански мол. Вървят напред-назад из магазини за дамско облекло вече 2 час.
-Джимини...
-Само посмей да го повториш.
-Защо просто не я чукаш (наложи се, миане, без лоши думи, деца - Охърна) и не приключиш? - това кара Пак да се застопори на място. Обръща се към Те с усмивка.
-Защото така не е забавно. Сега млъкни и спри да разсъждаваш. Знаеш, че не ставаш за това.
-Какво ли не правя за пакет от цигарите ти.
                                      ★彡
-Това ми харесва. - Джимин се усмихва, държейки в ръцете си черен мрежест чорапогащник. - Ще взема 3.
-Един не стига ли? - промърморва Ви. - И без друго са скъпи.
-Знаеш, че не ми пука, че прахосвам парите на стареца на поразия. А и най-хубавата кауза за прахосване са именно момичетата.
                                  ★彡
- Мислих, че ще останем там вечно. - отдъхва си Ви, когато двамата излизат от мола, мъкнейки торби с оскъдни дрехи.
-Поне ще си заслужава. - захилва се Джимин.
-Прати ми снимка от резултата.
-Никакъв шанс, извънземно такова. Тя е моя.
★彡
Беатрис е уморена до смърт, когато най-сетне се добира до леглото. За нея е бил поредният супер натоварен ден. Почти веднага се унася.
И тогава на вратата отново се чука. По дяволите. Момичето първо игнорира, но тропанията само стават по-настоятелни. Накря тя се отказва и се понася към вратата отчаяно.
Джимин е отново в целия си блясък.
-Казах те да ме оставиш. - промърморва Беа.
-Виж часа. - момчето вади телефона си.
Екранът светва пред Беатрис. 00:07. Майка му мечка. Въздъхва.
-Мой ред е.
-Виждам. Какво искаш?
-Само да ти оставя това. Малък подарък. - чак сега Беа забелязва торбите с дрехи на пода. - Ще ти обясня всичко, когато си адекватна на сутринта. - ухилва се Пак.
Беа кима и двамата бързо пренасят нещата в стаята й след което Джимин бързо бива изгонен.
-Последно нещо за тази вечер. - добавя накрая.
-Какво още? - ако имаше малко сила, Беатрис би се ядосала. Но няма.
Затова и не реагира на време, когато Джимин смазва разстоянието между двамата и я целува. За миг и после сякаш се изпарява, оставяйки бедната Беа да се чуди какво за бога й се случва и ще й се случи още.
-Мразя те, Пак Джимин. - прошепва в тишината и се отправя към леглото.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато съм на почивка но пиша, защото защо не. Също искам да благодаря за цялата подкрепа, която получих още в началото на писането на този фик. Благодаря, обичам ви. Спи ми се.
ХОХО
Охърна