Мимишел: Фенфикшънът

Глава три: Въй

Внимание: порно (или пародия на порно)

"Въй" изрече Мим драматично, гледайки своето Слънце, своята Луна, своя шпеков салам, Мишел, да прибира остатъците от пицата, която бяха изплюскали най-бездарно снощи.
"Какво ми въйкаш, бе" троснато отвърна тя и метна като Майкъл Джордан смачканата кутия в кофата за боклук.
"ВЪЙ" обади се отново Мим, хващайки се за главата. "Попадението ти беше по-точно от хуя на Кастиел в гъ- няма значение."
"Я пак?"
Мишел се обърна бавно и драматично към това изчадие, което наричаше своя приятелка. То се ухили нервно и направи опит да навре 4 кори от пица в устата си наведнъж.
"Така ли лапаш пишки, а?" язвително запита Мишел и седна в Мим, изкарвайки й въздуха. "Нещо май задобряваш!"

Абе, колко е часът? Мама му стара, какво ме е ударило така?
Ев търкаше очи сънено и болезнено, усещайки как онази му работа пари като люта чушка на котлон, както той би се изразил. Забелязал бе и огромната синка над лакътя си.
"Бал съм го, какво се случва..?" изстена той тихо.
Усети как нечия длан го галеше по бузата.
"Пак сме се ебали" каза познат за него глас, след което се изсмя тихо.
"..Фифи?!"
Тя беше. Наистина се бяха ебали миналата нощ, спомените го връхлетяха като ято кръвожадни гълъби.
"Смучка ли си ми направила?" смути се той. "Това даже не го помня.."
Фифи отново се разсмя, добре че не извади Давещото Хилене, присъщо само на нея.
"Аз нищо не помня." измърка тя.