Mamma's pizzeria

13

- Здравей, това е „Пицарията на Мама" , с какво мога да ти помогна, Уилоу?

- Ах. Виждам, че дразнещата реч се е променила. *кикотене*

- Мда. Радвам се, че се обади. Какво ще искаш?

- Ще взема барбекю пиле и начос. Правите ги, нали?

- Да. Нещо друго?

- Засега не.

- Добре. Ко прайш?

- Пиян ли си?

- Не, защо?

- Попита ме какво правя, но ти каза „ко прайш" , вместо да кажеш „какво правиш" . Доколкото те познавам, ти не говориш така. Добре ли си?

- Ха ха, много смешно. Отговори на въпроса.

- Опитвам се да се отърва от шибания ми грим. Това е толкова изморителна работа.

- Какво?

- Да. Това отнема доста време.

- Защо се отърваваш от него?

- Защо не?

- Е, ако искаш да го носиш, защо ще го махаш?

- Защо мислиш, че хората се променят или гримират?

- Защото искат промяна?

- Да, но също защото....

- Какво?

- Едно момче ме покани на среща.

*ДъЛГО МЪЛЧАНИЕ*

- Какво?

- Мда, сега се обличам, от толкова дълго време не съм ходила на среща.

- О.

- Добре ли си?

- Да, добре съм. Защо да не съм? Толкова се радвам за вас.

- Наистина ли?

- Мда.

- Ти си напълно добре и нямаш никакви угризения? Можеш да ми кажеш всичко, което чувстваш сега. Аз не бих те съдила.

- Неп, аз съм добре.

- Добре, тръгвам сега. Все още трябва да оправя косата си.

- Чакай, кой ще яде пицата?

- Брат ми. Ние ще отидем в „Макдоналдс" . Близо е до апартамента ни. Защо?

- Нищо, чао.

- Чао.

*БИИП*

- По дяволите! Уилоу е на среща!

.

.

.

.

- Добре.. Макдоналдс, а? Няма да навреди да проверя мястото. В крайна сметка, смяната ми свършва след десет минути...