- Здравейте, това е "Пицарията на Мама". С какво мога да Ви помогна днес?
- Като ми подариш пица, ъх.
- Да. С какво да е?
- Не съм сигурна. Да имаш някакви добри идеи?
- За съжаление, не.
- Защо не? Работиш та...
- Здравейте, това е „Пицарията на Мама". С какво мога да Ви помогна?
- Може да започнеш като ми предложиш какво мога да си взема.
- Ох, здравей Уилоу. Всъщност запомних доста. Може да опиташ с барбекю пиле, с гъби, със сирене, с пеперони-
- Хмм. Продавате ли сода?
- Наистина правим това.
- Звучиш щастлив.
- Аз съм. Направих го, както каза. Не мога да повярвам, че запомних двадесет поръчки.
- Готино. Виждаш ли?
- Това не беше толкова трудно. Снощи подредих поръчките в менюто според азбуката, а след това ги предпочитах. И тогава написах онези, които трудно можеха да се произнесат и ги спелувах.
- А?
- Да, и тогава когато запомних десет неща, видях, че вече съм забравил други четири и тогава трябваше да започна отново да ги запомням.
- Ти не си странен изобщо.
- Благодаря! Не знам защо приятелите ми казват, че съм странен. Искам да кажа, звуча ли странно? Не, нали? Тогава какъв им е проблема?
- Мисля, че днес няма да си поръчвам пица.
- Защо не?
- Апетитът ми изчезна.
- Трябва да е от пицата, която си яла вчера. Не трябва да ядеш пици толкова често. Ще получиш болки в стомаха.
- Няма да обсъждам тази тема с теб. Чао, лайно.
- Не, лекарите казват, че –
- *БИИП*
- Нещо лошо ли казах?
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
