Гимназията

1 Странно запознанство

Първият ден от училище винаги е бил стресиращ,но първият ден в 12 клас е още по-стресиращ.Весела знаеше какво я чака- домашни,проекти ,учене по цели нощи и с две думи казано кошмар за всеки тийнейджър ,който иска да се забавлява.Тя и нейните приятелки Кристина и Юлия щяха да се срещнат в автобуса благодарение на ,който заедно стигаха до училище от пет еднообразни и досадни години.В България или по –точно Варна нищо не се случваше,никога .Дори не идваха свестни изпълнители ,на чийто концерт да искаш да отидеш.Весела навлече униформата си ,която се състоеше от бяла риза с къс ръкав ,черни изчистени дънки и вратовръзка върху ,която реши да забоде красивата брошка ,която и бяха подарили баща й и приятелката му.Вътре имаше някаква странна билка заради ,чийто мирис не я носеше много често.Метна на гърба си все още празната си раница ,,Dakine'' и тръгна към автобусната спирка.Беше още само 8 и половина и се чувстваше сякаш е само наполовина будна.Извади от раницата си слушалки за телефон и пусна единствения плейлист ,който имаше и се състоеше от общо 50 или 60 песни.Извади очилата си и осъзна защо се чувства заспала поради простата причина че беше забравила че не вижда без тях.На спирката беше пусто и единственото живо същество освен нея беше пълна възрастна жена,която я гледаше накриво заради яркочервеното червилото върху устните й.Автобусът се забави необичайно дълго и вече започваше да пристъпва от крак на крак и да проверява часовника на ръката си на всеки 3 минути.Изведнъж чу глас зад себе си:

-По –спокойно.Няма да закъснееш.-каза някой раздразнено

Весела рязко се обърна и забеляза че на мястото ,което до преди секунда беше празно ,стоеше момче горе –долу на нейната възраст.Ядосана от тона му тя не му остана длъжна:

-Няма нужда да ме успокояваш –тросна се Весела - Ще закъснея.Естествено, ако по някакъв магически начин автобусът не дойде до 2 минути.

-Ще дойде за по-малко от една минута и по-леко с мен нежна душа съм.

-Пф..да бе.

За най-голяма изненада на Весела градският транспорт пристигна, точно по казаното от непознатия време . Бързо се качи в него и щом видя приятелките си се втурна към тях ,но тока на обувката й се закачи на стъпалото на автобуса. Усети че силни ръце я хванаха и за раменете.Беше непознатият ,изправи я на крака ,завъртя я и я притисна в себе си ,с шепот каза:

-Има и по –малко опасни начини да се запознаеш с мен от това да се потрошиш .

Едновременно засрамена и вбесена се отблъсна от него ,погледна го с отвращение и дори без да му благодари отиде при приятелките си ,които си вееха с брошурите на гимназията:

-Момичета ,какво ви става по дяволите?!Автобусът е нов и има климатик ,да не влизате в критическата.

-Мери си приказките –каза Юлия и на шега я дари по рамото със своите

-Толкова е готин...аххх-въздъхна Кристина-И беше толкова мил с теб,а ти дори не благодари.Веси не съм го очаквала от теб.

-Шшшт тихо...моля ви .Той не е нищо особено .Поредният самоуверен ,надут кретен.

Тайнствения непознат,чието име беше Деймън обърна очи.Момичето не знаеше с кого се захваща и той реши да й го върне.Деймън беше вампир – красив,харизматичен,чаровен,синеок ,неустоим вампир.Освен това беше на около 126 години,имаше импулс да убива и това му харесваше.