The Shades Of Lie

Глава 1.

— Итън, хайде слизай! Скоро трябва да тръгваш, за да не закъснееш.-майка ми ме извика за втори път, но аз отказах да слезна долу. Бях смазан от предната вечер. Въпреки че беше едва третия ден от новата учебна година, нашият отбор спечели първия си мач за сезона. Естесвено нашата победа бе последвана от парти. Последното парти преди училището да вземе енергията и времето ни. Купона продължи до късно- прибрах се в 3:00 и то само защото съседите заплашиха че ще викнат полиция.

Алармата ми беше в 7:30, но разбира се аз не станах, когато тя иззвъня. Супер изтощен съм и няма начин да отида за първия час, просто няма.

-Итън, стани веднага! Заклевам се, че, ако не слезнеш след пет минути, аз лично ще те издърпам от леглото!- викна майка ми този път по-силно. Реших да ѝ се подчиня, защото последните два дена е страшно раздразнителна и знам, че не се шегува.
-Ставам, ставам. Отивам да си измия зъбите и да се облека и слизам.- извиках аз обратно с дрезгав, сънен глас.

Щом влезнах в банята, реших, че не само дъхът ми, а и самият аз воня на алкохол, а това няма да се приеме добре нито от майка ми, нито от учителите ми. Взех си бърз душ, който ме накара да се отпусна и да се разсъня. Измих набързо зъбите си и се облякох с черни дънки, ярко синя тениска и бели кецове. Слезнах бързо долу и на масата ме чакаше обичайната чи закуска- корнфлейкс с мляко.

-Благодаря за закуската- казах щом видях майка си. Беше облечена с черна рокля малко под колената и с червено сако. Работеше като адвокат и трябваше да изглежда сериозна.
-Няма за какво-каза тя с усмивка- Как мина мача? А партито?- започна да ме залива с въпроси, докато дъвчех и аз бързо я прекъсмах преди да ми е задала още един.
-Добре, всъщност супер. Както може да предположиш, спечелихме. Партито беше яко, но малко кратко.-спестих частта с полицията.
- Щом казваш. Чух те да се прибираш към 3:00, къщата на Дан е на десет минути път от тук. Не мисля че сте свършили рано, имайки предвид че днес сте на училище и...
-Мамо вече сме достъчни зрели да преценяваме до кога миже да оставаме навън- казах ѝ аз преди да е решила да ми се скара- вече съм на 17.
-Както и да е, просто тръгвай преди да си изпуснал първия си час.- каза майка ми и изглежда, че не и се водеше този разговори точно сега.

След като пристгнах в училище, всеки ме поздравяваше за успеха ми- все пак съм капитан на отбора и по-голямата заслуга е моята.