The Shades Of Lie

Глава 3

Мислите на Тара
След краткия разговор с онова момче, се замислих над думите му. "Може да бъдем приятели". Та той дори не знае нищо за мен. От къде си извади това заключение? Аз не искам приятели, не се нуждая от приятели. А може би се? Не знам. Знам единствено, че думите на Итън ме накараха да се замисля. Дали е добра идея да имам приятели? Е, един приятел.

Стана време за обяд и се насочих към стола. Винаги съм мразела училищните заведения, но нямам друг избор. След като избрах възможно най-добре изглеждащата храна, се насочвам към една от най-задните маси, където няма никого. Винаги съм обичала да съм сама. Чувствам се по-комфортно в собствената си компания. Винаги е било така и винаги ше бъде. Сигурно това идва от баща ми и факта, че той е пияница и мразя неговата компания и от там компанията на всички. Едва помня, когато не е бил пиян. Последните три, а може би четири години не е изтрезнявал. Започна да пие все повече и повече с всяка година. Когато бях малка, не изпитвах страх към пияното му състояние, защото знаех, че няма да ме нарани. Промених мнението си една нощ когато бях на десет. От тогава започнах да презирам баща си, а по-късно и да го мразя. Не изпитвах страх, държах се с него, както и той с мен- грубо, неуважително, но понякога излиза извън граници.

В моменти като този, когато седя сама на масата в училищния стол, се замислям какво би било, ако той не се беше обърнал към алкохола. Ако беше приел смъртта на мама по-добре. Ако не му ставаше все по-трудно и по-трудно, да живее без нея. Ако вместо да се обърне към омразата на събдата, беше решил да бъде добър за мен. Ако мама изобщо не беше умирала. Но това са твърде много "ако". Понякога се чудя дали ще ми е по-лесно, ако не се държа като кучка през цялото време. Може би така хората ще ме приемат по-лесно и ще имам приятели. Но аз не се нуждая от никого друг освен от себе си. Разбрах това през годините.

Без да осъзная бях изяла половината от храната си, а останалата я бях разместила докато мисля. Видях някой да се приближава към масата, на която седях. Отместих поглед, за да видя кой идва насам и без да се очудя забелязах Итън. Ама разбира се! Набутах една голяма хапка в устата си с цел да избегна разговор, но явно не ми се получи, защото той заговори.

-Хей-каза той.Аз измънках нещо подобно на "Здрасти" и кимнах, когато той продължи да говори- Виж, искам да ти се извиня за това, което казах преди часа по география. Не исках да те засегна.
-Няма проблем, а и не ме засегна.-изрекох аз. Защо изобщо поддържам разговор с него. Дори не искам да съм около него. А искам ли?
-Както и да е. Искаш ли да започнем отначало?-попита ме Итън. От интонацията на гласа му мога да разбера, че това е ... молба? Това момче продължава да ме изумява.
-Ами аз не съм много по това нещо с приятелството освен това...-бях прекъсната.
-Аз ще те науча - каза той много по-уверено от колкото изглеждаше.
-Защо толкова упорито искаш да станем приятели?-най-накрая го попитах.
-Ъм... Ами аз... Не знам-призна той-Може би те смятам за симпатична-засрамено изрече. Ох, не мога да гледам как се излага така независимо, че никой друг освен мен не чува или забелязва.
-Добре, добре нека бъдем приятели- казах изненадана от думите си.