The Shades Of Lie

Глава 5

Мислите на Тара
Беше четвъртък. Ден преди партито в къщата на Итън. Всеки ден по близо до петък изпитвам по-силно вълнение, а дори не знам защо се вълнувам. Не е като преди да не съм била на парти. Четири или пет пъти съм ходила, но този път е различно. Дори не знам защо. И преди съм познавала по един двама човека. Музиката заглушаваше мислите ми и по-добре, защото в момента не ми се мисли за нищо. Така се бях унесла в ритъма на песента, че за малко да си пропусна спирката, на която трябва да сляза. Не бях научила още мнгого добре кой автобус трябваше да хвана затова изключих музиката, за да не се объркам. Веднага щом се качих на другия автобус отново мелодия зазвуча в ушите ми. Облегнах главата си назад и се загледах през прозореца.

След като най-накрая стигнах до училище забързах към класната стая въпреки че не закъснявах. Може би, защото исках да видя Итън? Вероятно да. Нали все пак сме приятели мисля. Не знам. Отидох в стаята точно десет минути преди началото на часа с надеждата, че той ще бъде там. Е явно не бях права. Помещението беше празно. Точно когато отворих електронната си книга чух стъпки и мигновено вдигнах поглед. Видях Итън да влиза в стаята с бърза крачка. Щом погледите ни се срещната усмивката му засия:
-Хей-каза той въодушевено.
-Хей-отърнах аз.
-Готова ли си за утрешния купон?
-Ами всъщност не съвсем. Исках да те питам някои неща-казах и сведох поглед-Беше ми предложил да ме закараш до вас и аз казах че ще си помисля нали?-той кимна-Предложението още ли важи?
-Разбира се само ми кажи от къде и кога да те взема и съм там.
-Става ли от училище?
-Окей. А какво искаш още да ме питаш? Нали каза че имаш още въпроси?
-А да. Какво да облека? Тениска и дънки, къси панталони по официялно рокля?
-Ела както решиш, но по добре не бъди официална. Всички ще бъдем облечени както сме и в училище. Е малко по различно, но... схавна какво искам да кажа-усмихна се той. Забелязах веселото пламъче в шоколадовите му очи. Толкова плътни и наситени. Щом ги погледна имам чувството, че се губя в тях. А най-странното е, че нямам нищо против това.

Събудих се рано в петъчната сутрин измих се закусих си облякох дрехите и реших да приготвя дрехи за партито. Избрах черна прилепнала рокля с презрамки. Не беше много къса малко над колената. Избрах и черни кецове найк за които бях спестявала месеци и малка черна жилетка. Не бях официялна, но въпереки това се притеснявах, че ще съм единствената с рокля. Казах си че трябва да попитам по-точно с какво ще са облечени другите, за да не се чувствам неудобно.
След не краткото ми пътуване с автобуса аз побързах за часа по литература с идеята да стигна по-бързо и да говоря с Итън. Престъпих прага на празната стая седнах на стола и зачаках. Няколко минути по-късно чух името си.
-Здрасти- отвърнах на свой ред.
- Готова ли си за довечера- усмихна ми се Итън.
-Ами да, но имам няколко въпроса.
-Да питай.
- Така първо може ли точно да ми кажеш как ще бъдат облечени другите, притеснявам се, че ще съм твърде официялна.
-Какво мислиш да облечеш?
-Една рокля.
-Дълга ли е?
-Не особено.
-Има ли разни кристали, брокати и подобни?
-Брокати?-засмях се-Не, не рабира се-довърших аз през смях.
- А да е бухнала подобно на роклите на дисни принцеси?
-Представяш ли си ми с подобна глупос?
-Ами честно казано не.
-Правилен отговор няма подобни неща на роклята. Тя е изчистена черна среднокъса рокля.
-Значи е идеална. -каза той с чаровна усмивка. За малко се гледахме в очите. Наблюдавах тези прекрасни очи.
-Та вторият ми въпрос е в колко часа да дойда до училище?-попитах след като се съвзех.
-Когато ти е удобно. Но не по рано от четири.
-Пет става ли?
-Идеално.
Разговорът ни прекъсна след като се чу затваряне на врата и чак тогава осъзнах, че стаята се беше напълнила с ученици.