Стоя на студения под и чакам помощта на Картофа и полицията. Вече е около 8 часа вечерта, предполагам. Чувам стъпки отвън и се надявам да са моите хора. Затичвам се към вратата и виждам, че отваря Карамфилка. Усмивката ми изчезва, а Карамфилка измънква нещо от рода на: -Как се развърза? Ах ти ще ми паднеш! Аз хуквам да бягам, а тя ме подгонва с бухалката. Сядам в ъгъла и гушвам колене докато тя замахва бавно с тежката си дървена бухалка. В този момент зад нея чувам силен вик. -Горе ръцете и замръзни на място! Карамфилка застива с учуден поглед. Беше полицията. Отдъхвам си и виждам Картофа да идва при мен и го прегръщам със сълзи на очи. Той се усмихва леко.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Какво се случи разкажи ми? Казвам му какво стана, а той ме слушаше с недоумление. -Но защо... Той прошепва нещо и се обръща назад. Гледа как арестуват майка му и решава да отиде при нея. -Господин полицай, какво е досието й? -Тя е крадецът на палмово олио, който издирваме от почти месец. Оказа се, че го е крала, за да прави евтини пайове и да ги продава на селския пазар за добра цена. Благодарение на вас с Майра ние я хванахме. Безкрайно сме ви благодарни! Картофа кима и тихо казва: -Пайовете... Полицаят набутва Карамфилка в една очукана полицейска таратайка и потегля към участъка. Отивам да утеша Картофа като му кажа някой виц и го потупам по рамото. -Майра нека си ходим. -Добре. Качваме се в колата му и потегляме към базата. Аз директно сядам на масата и задрямвам, но Картофа ме събужда и ми дава ми един пакет солети като ми казва: -Сигурно не си яла заповядай. Подкрепи се. -Мерси. Хапвам малко солети и задрямвам отново на масата докато Картофа си води записки за първата ни успешна мисия. Той ме завива с едно одеяло и ме оставя да поспя.
