1 декември

29 6 0
                                    

Затварям на "Гарет" и спирам посредата на тротоара, за да си почина, защото ми причерня.
-Майра? Добре ли си?
-Не, Картоф! Мисля, че Гарет се обади.
-Откъде знаеш, че е той?
Стоя на тротоара ужасена и си мисля как мисията ми се изплъзва между пръстите.
-Да се връщаме в базата!
Прибираме се в базата и на вратата виждаме белжка, която гласи: "Скъпи мой! Дойдох тук и ви оставих един черешов пай! Да ви е сладко! 😊
Добре де само аз ли си мисля, че е зловещо майката на картофа да си влиза и излиза от тайната база ей така.
Сядам на стола и гледам през прозореца и телефона позвънява. Съобщават ми за нова кражба и ми кипва. Да му се незнае! Какво да правя сега?! Казвам на картофа да си седи там. Излизам паля колята и отивам на локацията, която ми казаха по телефона. Беше един денонощен магазин. Продавачът идва при мен с разтревожено лице.
-Добре, че дойде Майра! Ограбиха ме!
Тогава една идея се роди в ума ми. Ами да как не се бях сетила досега!
-Нека проверим охранителните камери!
Отиваме в една малка стая в ъгъла на магазина и сядаме пред компютъра. Включваме го и пускаме записа от 1 декемри. На него се вижда човек с ужасно демоде шапка вълнени ръкавици и... черен вълнен пуловер. Тогава се сетих за конеца, който онзи ден намерих! Той е от пуловера на този човек. В момента се чудя за две неща дали крадеца е Гарет шефа на "Жабите" и кой би носил такава шапка. 😥 Сбогувам се с продавача и се качвам в колата и паля една цигара. Мисля си как срока ми до разплитане на случая се скъсява скоростно и трябва да действам бързо! Отивам в близката кръчма където отсяда Гарет, за да го пошпионирам... Ъм само малко.😂😂

Мазно престъплениеDonde viven las historias. Descúbrelo ahora