Мазно престъпление

30 ноември

Ужасена стоя в лабораторията и се взирам в конеца. Прилича на разплетена прежда, което означава, че вършителят е носел пуловер или просто нещо плетено. Това е единственото ми доказателство. За късмет Гранд Прери е малък град и едва ли ще е трудно да открия престъпника.
Замислена аз излизам от лабораторията.
-Благодаря ви, че ми предоставихте лабораторията си!
-За нищо, Майра!
-Чао!
Чудя се дали да се върна да кажа на Лорънс за откритието или да се заема със случая сама и то веднага.
Решавам, че съдействието на Картофа ще ми е от помощ и се връщам в базата.
-Хей, Картоф!
-О, хей Майра!
Разказвам му накратко историята с конеца, а той ме изслушва внимателно!
-Хмм... О това ми напомни, че мама ни е подарила коледни пуловери!
-Не е ли малко рано?
-Не, не виж ги!
Той ми подава една кутия. Отварям я и виждам черен пуловер с Дядо Коледа.
-Мило.
Обличам го и си слагам палтото.
-Лорънс да излизаме. Имаме случай да разследваме.
Незнам дали хората щяха да ни приемат на сериозно с тези смешни пуловери, но аз уважавам труда на майката на Лорънс.
Виждам шефа на Жабите да влиза в една кръчма.
-Майра още ли се съмняваш в Гарет?
-Тихо, Лорънс...тихо.
Влизам в кръчмата и сядам на масата до тази на Гарет.
Взимам един вестник и се крия зад него както в яките екшън филми.
-О, Гарет как си братле?
-Добре съм ами ти Сам?
-И аз, и аз.
-Абе аз оня ден ходих на кея да гледам рибарите. Горките нямат късмет с рибата тази година. Не знам за Никулден какво ще предлагат.
-Да сме живи и здрави е най-важно! Да пием за празниците!
Пфф... Нищо интересно. Може би Гарет не е виновен. Но не мога да съм сигурна. Излизам от кръчмата. Лорънс ме чака отвън.
-Е нещо интересно?
-Не Картоф... Загуба на време.
-Казах ти.
-Шшш! Това е моя реплика!
Омърлушени вървим по улицата и телефона ми звъни отново.
-Хей! Кой си ти?!
-Знам, че беше до мен! Остави ме намира.
Това можеше да бъде дело само на един човек... Гарет!

Здравейте! Надявам се новата глава да ви е харесала! Нататък ще става по-интересно! 😃