The History of one bitch (Временно Спряна)

#1

*Гледна точка на Катрин*
Пф тъпа аларма. Мразя я! Защо трябва да ходя на това училище при тези идиоти нали съм последна година. Станах измих се и си измих зъбите. Облякох се и както винаги закаснявах е какво ми пукаше? Тъпата даскалица ще мине тоя час и без мен и без това са ми се натрупали повече от едно отсъствие. Взех си сандвича и си сложих слушалките слушайки Selena Gomez- Bad Liar ходех съвсем спокойно. Влязох в стаята и всички ме гледаха все едно съм убила човек.
- Катрин ,защо закъсня ? За какво си ми в часа? Вече остават петнадесет минути.
-Госпожо трябваше да закуся. Нали знаете колко е нездравословно да се пропуска закуска?
- На всичкото отгоре ми и отговаря . Що за възпитание? Катрин ти майка нямаш ли , която да те научи как да  се държиш?
-Госпожо-повиших тон- майка ми я няма. И ако обичате да не говорите за моето възпетание?
- Катрин, излез, напусни часа ми! ВЕДНАГА!
-Благодаря!
Оф как ми вдигна нервите. Направо се дразня. Трябваше все пак да разбера къде е Джордж. Имах нужда от малко стока. Както винаги го намерих под някой подлез ,дивака.
-оо Кат, ти се сети да наминеш.
-Абе оная по химия-дъртата, така ме ядоса ,че направо се сетих за теб.
-Колко искаш?
- Една единствена цигара!
-Цигара? Обикновенна цигара? Иди до магазина де.
- Оф не обикновенна. Джордж ти си идиот!
Подаде ми аз му дадох парите и се свърши. После имахме ФВС което в нашите глави значеше само едно. А то е ,че имаме час при педофил.
-Мария, аре да се чупим?
-Оф Кат не искам имаме много отсъствия. Нашите ще ме накажат до живот.
-както искаш.
Всъщност нещо ме задържа на площадката. Двуметрова красота.
-кой е този?
- Аа той ли той е новият ни по физическо.
- Той?
-да. На 23 е.
- Ахам
Отидох при него.
Изглеждах по следният начин: черна дълга до кръсна коса с зелени кичури и черна блуза с черно яке и черни скъсани дънки, черен чокър и едно мега добре направено котешко око.
-Здрасти. Ти си новият по физическо. Аз съм Кат.
-Здравей , Катрин. -моля той от къде знае? -В дневника пише Катрин, а не Кат.
-Кат ми казват приятелите. Ако искаш да си един от тях  така ще ме неричаш.
-А не може ли момичето в чарно? Ахахха!
-ахахах да ,да много смешно!
И си тръгнах
-Абе кво стана?
-Той е педал!
Тръгнах си направо вкъщи. Видях баща ми на дивана да се натиска с някаква уличница и това ме вбеси.
-А така ли? Да си водиме гаджетата вкъщи?
-Катрин! Аз ще си водя който си искам!
-На мен не ми е приятно!
- като не ти е приятно се махай от къщата ми! -От това ме заболя
- знаеш ли ? Добре!
Отидох и взех куфара и всичко нужно. Тръгнах на някъде със сълзи в очите. Влязох в един хотел видях на рецепцията  тоя от физическото.
-Ама ти си навсякъде.
-да госпожице в черно. Днес расърди ли ми се?
-Да
-Извинявай. Аз съм Даниел накратко Дан.
- Добре дай ми стая.
- Ето ти стая.
Взех ключа и влязох стаята беше много хубава. Взех душ. Преоблякох се и си поръчах храна. Когато дойдоха да  ми я доставят отворих вратата и видях *ще разберете в следващата глава*

Вие кой мислите ,че е?
-Tiffy