The History of one bitch (Временно Спряна)

#4

Часът стана към седем. Сучно ми беше вкъщи и се чудех какво да правя. Обадих се на Дан.
-Хей, здрасти! Свободен ли си тая вечер?
-Да хайде да излезем. На кино?
- На кино не. Не ми се ходи.
-На клуб?
-много шум. Нека аз да предложа?
-давай.
- Да отидем в морската градина. На пейките до езерото?
-Добре! Аз ще дойда до вас. И ще те взема. В колко?
-След петнадесет минути съм готова.
-добре ,хайде.
Отидох до стаята си и измих лицето си. Сложих малко фон дьо тен и коректор а малко гланц. И си всех връхна дреха и излязох пред входната врата да го чакам. Подухваше лек ветрец ,но беше хубаво , небето беше ясно, можех да легна и да броя звездите. Беше красиво.
-Качвай се!
-Не! Паркирай я тук! Да повървим пеша.
-добре.
Ходихме около 15 минути и стигнахме там където исках. Беше почти празно. Но пък също беше красиво.
-Ааа виж тази звезда се движии.
- Кат, Това е падаща звезда! Пожелай си нещо.
-добре *пожелавам си точно това*-казах го на глас.
-И аз също.
Запачнахме да приближаваме устни докато бяхме прекъснати от 7/8 годишно детенце. Чувствах се неловко.
-Бати, купи на кака Розичка, хайде.
-Ами добре ще и взема. Дай една! -А аз само гледах и се усмихвах.
-заповядай-подаде на детето парите ,а на мен розата. Изглежда наистина се бях влюбила. След което бум ,целунахме се, това нещо беше прекрасно!
-Катрин, обичам те!
-И аз те обичам!
След което дойде Зак крещейки ми.
-Катрин! Знаеш ли къде те търсех? А ти стоиш тук при този сгушила се в него.
-Ооо я стига не ми казвай ,че си се притеснил за мен.
-Чакай какво става?-попита Дан.
-Спокойно Дан.
-Хайде тръгваме си! -Зак започна да ме тегли за ръката. А аз се дръпнах.
-Ей, я само да не ми казваш какво да правя,а?
-Казах ти да си тръгваш!
И аз си тръгнах с сълзи на очите. Ходех пеша до вкъщи без дори дума да кажа. Дори на Дан не казах сбогом.
Влязох в къщата. На врата ме чакаше Зак уж загрижен. Аз влязох във входната врата триейки сълзите си които не можеха да спрат.
Зак дойде към мен ,а аз го избутах викайки му да се махне и бунайки го качвайки се по стълбите. Отидох в стаята си и я заключих. Клекнах до леглото си забила глава в възглавницата и плачейки. Аз наистина обичам Дан. И никога не бях изпитвала такава липса за някого.
-Кат,  отвори ми! Кат ще разбия шибаната врата! Не се шегувам! -викайки Зак и чукайки по вратата.
-Махай се! -казах аз с тънак глас и през сълзи.
Зак разби вратата и дойде клекна до мен и ме прегърна, сложи едната си ръка на лицето ми и ми каза:
-Нали знаеш ,че ти мисля доброто? Кой знае какво можеше да ти направи този?
-Този ми е гадже и ме обича и аз го обичам и никой няма да промени това ,а ти си човекът който най-малко може да го интересува какво ще ми се случи!
-Катрин аз те обичам!
*чакай какво?*
-Какво? -изкрещях му дърпайки се. -МАХАЙ СЕ ОТ СТАЯТА МИ, ИЗЛЕЗ!
*гледна точка на Зак*
Аз я обичам ! Тя не е като другите! Тя е различна! Сълзи се стекоха по лицето ми ходейки към моята стая. Заспах с сълзи в очите.
*Гледна точка Кат*
Той, какво? Ужас. Дали не му нараних чувствата? Аз още плачех. Взех лап топа си пишейки на Даниел.

Katrin: Дан, извинявай за тази вечер. Но наистина трябва да знаеш ,че аз много те обичам!
Daniel: Кат , кой беше онзи?
Katrin: Това не е важно. Той най-малко трябва да ни притеснява. Той ми е доведен брат.
Daniel: Утре ще се видим ,нали?
Katrin : По същото време, на същото място. Да довършим започнатото. 
Daniel: Добре❤ Лека нощ Кат , обичам те! Пази се!❤
Katrin : Лека нощ❤

Така ,хора здравейте. Много сълзи много нещо. Те първа започваме. Приятно четене. Прегръщам Ви. До скоро! 
Tiffy