The History of one bitch (Временно Спряна)

#3

Петък сутрин. Не отидох на училище тъй като бях в друг град, но все пак днес графикът ми беше много натрупан. Станах към осем и тридесет и направих обикновенните рутини в банята. След което отидох в кухнята все още по пижама и си направих кафе и омлет. Качих се горе и отидох на терасата. Тя не беше остъклена. Подишах малко чист въхдух пиейки си кафето и ядяйки си закуската и влязох ,защото замръзвах. После потърсих нещо от куфара си което да облека. Взех бяла тениска до пъпа и черни накъсани дънки имах мноооого такива, също така и черно яке. Гримирах се. И слязох долу да оставя чашата и чинийката в съдомиялнята. Стана към девет и петнадесет а се чудех какво да правя. Взех дистанционното и седнах на удобният диван чатейки си и гледайки телевизия. Мина се около час.
-Аааа-изпищях от страх. Беше Зак идиота ,който шепнешком се беше промъкнал зад мен и ме изплаши. -Олигофрен!
-Я по полека момиче-каза той хилейки се. - нищо не е станало ,окей?
-Ти са безмозъчен идиот-усмихнах се самодоволно от думите които бях казала.
-А ти си малка...
- Каква ? Кажи ,хайде, довърши си изречението! -той дършеше зелена салата в ръката си.
-Кучка!
- Я слушай сега умнико-отидох по-близко. -кучка ще казваш на онази с която сниши се чукаше. Чу ли ме? -бутнах чинията от ръката му и салатата падна върху чорапите  му. От изражението му личеше ,че не му хареса това което направих.
-Миличка, хайде да внимаваш с действията и думичките,а? -хвана ме за бузите заплашително- нямаш си и на идея с кого се захващаш!
-И ти също-казах му отдръвайки се.
Той си отиде  към стаята и аз също. Аз взех друхите от куфара си и ги "подредих " във гардероба. След което и другите дребни нещица. Отидох до стаята на лигльото.
-Здрасти
-Кво искаш? Нямам зелена салата която да ми расипеш по обувките.
-Исках просто да ти кажа ,че излазам.
Излязох от стаята му. А той излезе навън след мен.
-Ей , Катрин.
-Кат,ако обичаш. Какво искаш?
-ето ти номера ми. Запиши ме :"любовта ми"-усмихваше се мазно. Всъщност се чудех дали да не го запиша,ако се случи нещо. Е добре нека го запишем. Написах го "Зак🖕💩". След пет минути се озовах пред пицария. Влязох и що да видя нишият Дан.
-Абе ей, ти наистина си навсякъде-видях го да седи на някаква маса и да пише нещо. -какво попълваш? Защо си тук?
-Хеей Кат,радвам се да те видя. Сядай. Ами напуснах града и работа също главно ,защото ме мислеха за неграмотник, но да. А това  което попълвам е фактура.
-фактура ? За какво?
-за работа като доставчик на пица. Искаш ли някой път да се видим? Ето ти номера. -тръгнах си. Записах му номера. "Даниел 😎". Прибрах се вкъщи след около още половин часова разходка.
Седнах на дивана и се умислих нещо. До мен седна и Зак говорейки си нещо.
-Ейй-извика той щракайки пръсти пред очите ми.
-Да какво?
- Какво се умисли уее? Да не си влюбена?
-Моля ,не ставай смешен. Любовта е тъпа.
-Дъа ,права си. Аз излизам.
-Ем чао тогава.

Хей хорааа! Искам мнението Ви. Обичам Ви ,целувам Ви,прегръщам Ви и до скороо!
Tiffy