Слушайте : http://www.youtube.com/watch?v=Z0jNRpjaDx8
Песента на Skrillex звучеше в главата ми, докато изтривах някои негови песни и ми се прииска да запаля една цигара. Извадих цигара от чантата си, поставих я между устните си и продължих да вървя по тъмните улици на Лондон.Имах чувството, че някой ме следеше. Може би трябваше да остана на партито. Аз Луси Ариана, която мрази партитата се забавлявах тази вечер най-много, никой не предполагаше, че ще се забавлявам толкова. Умът ми още беше на партито, където срещнах момче с кафяви очи, който злобно ни наблюдаваше докато танцувах с най-добрия си приятел - Стефан. Това беше причината да си тръгна. Бях влюбена в Стефан, но не бях сигурна в неговите чувства.
За последен път си дръпнах от цигарата и в следващия момент усетих как някой ме притиска към стената, тогава видях очите му, те бяха кафевите очи от партито. Продължих да го гледам без да казвам нищо, единствено уличната лампа ни осветяваше, погледнах към лицето, после към устните му ''И момичето от партито е тук'' каза той. Започнах да се съпротивлявам, когато той ме хвана грубо за косата и доближи лицето си към моето ''Ще ти отрежа хубавото гърло, ако издадеш звук. Разбра ли?'' Поклатих глава, за да му покажа, че съм се съгласила ''Хубаво'' каза и започна да ме целува по врата, опитах се да го махна от себе си, но не успях ''Вече си моя, скъпа'' каза ми той, тогава всичко стана черно.
Слушайте: http://www.youtube.com/watch?v=e9SeJIgWRPk
-На следващия ден-
''Това е много глупаво'' казваше Стефан докато се приближаваше към нас, когато го видях се усмихнах глупаво. Когато дойде при нас ме прегърна силно ,,Какво е толкова глупаво?'' го попитах, докато се измъквах от прегръдката му. Стефан сложи ръка на рамото ми и намигна на Карли. Докато излизахме от училище Стефан започна да разказва ''Снощи си легнах с едно момиче, днес като ме видя изкрещя Скъпии'' , засмях се, а след мен и те. Стефан забеляза смучката на врата ми и ме попита ''Какво е това, Луси'' отговорих, че съм се изгоряла на пресата тази сутрин, той се усъмни, но се засмя. Успокоих се и усетих как телефона ми вибрира в джоба на дънките ми, взех го и прочетох съобщението.
''Ако не искаш да убия момчето до теб, му кажи да си махне ръката от рамото ти. Наистина мога да го убия!''
Започнах да се оглеждам и забелязах черен Range Rover, вгледах се вътре и го видях. Излезе от колата и се насочи към нас. Всички ученици, които го видяха се разотидоха, останахме само Аз, Стефан, Карли, и момчето с кафявите очи. Той застана пред Стефан, забелязах как стиска юмруци ''Махни си мръсните ръце от момичето ми Стефан Моргън.'' Стефан се засмя ''Твоето момиче ли?'' Стефан продължаваше да се смее, а моят вътрешен глас ми казваше да отида при момчето, чието име не знаех. Леко махнах ръката на Стефан от рамото ми, а той учудено ме погледна, усмихнах му се. Тогава отидох при момчето, хванах го за ръката и му казах да тръгнем, погледна Стефан и му каза ''Тя е моя.'' хванахме се за ръце и тръгнахме към колата му. Когато стигнахме до нея, изсъсках ''Какво искаш от мен?! Посред нощта идваш, оставяш ми синина на врата и си тръгваш. А на сутринта идваш и се караш със Стефан. Казваш, че съм твоя, а аз дори не те познавам.'' А той просто гледаше смучката на врата ми и самодоволно се усмихваше ''Първо искам тебе, красавице. Втoроро ти си моя! Трето ако още се срещаш с този Стефан, ще го убия! За сега си отивам, но не ми забравяй думите.''
