Песен: http://www.youtube.com/watch?v=v-FVihIlU2g
Когато се прибрах мама и татко също си бяха вкъщи. Заради работата си те идваха два пъти в годината в Лондон и оставаха само три дена. Това от началото не ми харесваше много, но после свикнах да оставам сама вкъщи. След като вечерях с родителите си се качих в моята стая и започнах да чета някаква книга. След време телефона ми званна, на екрана се появи снимката на мен и Стефан и огромните букви на екрана, където пишеше СТЕФАН засмях се и му вдигнах и чух веселия му глас ''Луси''засмях се и отговорих ''Стефан''казах аз и той започна да говори ''Сладурче идваме да те вземем АЗ и Карли ще ходим на бар и искаме и ти да дойдеш''превъртях очи и казах ''Не знам Стефан''а след това дочух неговия глас ''Не приемам не принцесо вече сме пред вас'' агхх, нямаше да се откаже докато не изляза ''Добре чакайте ме да се преоблека и идвам'' ''Чакаме те сладурано''. Станах от леглото си и се отправих към гардероба си и облякох се, набързо си сложих лек грим взех си чантата и излязох. ''Мамо аз излизам със Стефан и Карли ще ходим на бар''тя поклати положително главата си и аз излязох и се насочих към колата на Стефан. Видях , че предната седалка е празна и седнах там. Забелязах, че Карли я няма и попитах Стефан къде е, а той каза, че ще дойде с гаджето си. Кимнах в знак за съгласие и пуснах радиото и започнах да си тананикам и Стефан се засмя. След време пристигнахме, слязохме от колата му и се запътихме към входа на бара. Докато се опитвахме да намерим Карли и гаджето и чух едно момиче да казва ''Виж това е момичето на Малик''.Малик значи така се казва много странно име. ''Здравей мила''чух гласа на Карли и я прегърнах. Стефан дойде до мен и сложи ръката си на рамото ми и започнахме да си говорим, докато сядахме и си поръчвахме нещо за пиене.
''Отивам до тоалетната''казах и се изправих ''Искаш ли да дойда с теб''попита ме Стефан, а аз казах че няма нужда. Слях се с тълпата, а след това се запътих към тоалетната. Измих си лицето и постоях още малко, защото не ми се влизаше вътре при приятелите ми, но после излязох. Докато вървях усетих ръка върху устата си и как някой ме бута към стената, не можах да видя кой но след това чух разтапящия му глас ''Не издавай звук, скъпа''завъртях очи и го захапах за ръката, но той не издаде и звук, а вместо това се притискаше към мен ''Мислех, че ти казах да стоиш далеч от Стефан''изсъска той в ухото ми. Опитах се да се освободя от хватката му, но не успях, защото ръката му която стискаше моята китка се затегна и това започна да ми причинява болка. От устата ми излезна тих тон който само двамата можехме да чуем. ''Забраних ти да излизаш със Стефан, а ти какво правиш, излизаш с него и на това отгоре отиваш на бар с него'' Поклатих леко глава ''Какво мила искаш да говориш ли?''Поклатих глава положително и той махна ръката си от устата ми и аз започнах да говоря '' Виж Малик имаш много странно име до пред 1 час едно момиче каза, че се казваш Малик за първи път чувам това име от теб т.е ........''
''Ще млъкнеш ли ?''попита ме ядосано ''Виж не знам какво искаш от мен, но не знам какво искаш и от Стефан. Аз може би съм влюбена в него''Изведнъж усетих ръцете му да се увиват около врата ми и чух гласа му
''Виж Луси, ако разбера или чуя, че си се влюбила в Стефан ще стане много лошо казвам ти. Ако аз кажа, че всичко между нас свършва тогава свършва''когато ми остави врата не издържах и паднах на земята, кашляйки.
''Разбра ли ме'' кресна той изведнъж, а аз поклатих главата си положително. Продължавах да кашлям докато не хвана ръката ми. ''Сега ме чуй добре отиваш при Стефан, взимаш си чантата и идваш с мен'' Без да ме остави да кажа нещо ме вдигна от земята и тръгнахме към масата. Докато вървяхме към масата си вплетохме ръцете. След като стигнахме до мястото Стефан първо погледна Малик, а после ръцете ни. Както седеше той стана ''Пак ли ти'' каза той злобно. Малик му се усмихваше мазно и преметна едната си ръка на рамото ми и ме доближи повече до себе си ''Много ти знае устата Стефан, забрави ли какво стана миналия месец?''. Усетих как Стефан започва да се ядосва. ''Добре, а ти искаш ли Луси да разбере някои неща?'' каза той. ''Кажи и каквото си искаш, а сега престани да се държиш като простак. Ако още веднъж те видя около моето момиче кълна се, че ще те убия''. Хванах ръката му която стискаше рамото ми, усещах, че е ядосан. ''Да си вървим моля те'' не исках да оставам на това място повече. Малик се усмихна мазно. ''Видя ли Стефан тя идва с мен, не с теб'' Протегнах се за да си взема чантата и той ми нашепна на ухото ''Името ми е Зейн, не Малик''. Изтръпнах. Погледнах го, усмихнах му се леко ''Добре'' казах аз. Дали правя грешка, че му се доверявам или не, нямам си на представа. Просто ума и сърцето ми казваше да му се доверявам. Излязохме от клуба и аз въздъхнах и тръгнахме към черния му Range Rover. Всички очи бяха вперени в нас. Май Зейн е доста известен тук. Докато бях замислена не бях забелязала,че Зайн беше отворил вратата на колата си чакаше да вляза. Усмихнах му се и качих в колата му.Той затвори врата, обиколи и седна на шофьорското място. ''Къщата ми—'' бях прекъсната. ,,Отиваме в моята къща, а не в твоята'' каза докато ми се усмихваше.
Очите ми се разшириха като чух думите на Зейн. Кой знае какво щеше да ми направи. Опитах се да отворя врата, но вече беше късно Зейн беше заключил вратите и нямаше излизане.
