Здравейте отново, от доста време не сме пускали нови части, за което се извиняваме! Както вече повечето от вас знаят - Зейн напусна групата. И за това бих искала да попитам дали искате да продължим с историята? Пускам малка част от третата глава, ако искате да продължим следващата част ще е утре или вдругиден.
Приятно четене :)
Слушайте тази песен - Rihanna - What Now.
Уплаших се, а Зейн вече беше запалил колата ''Какво стана скъпа, уплашили се?'' каза той докато ми се усмихваше. ''По скоро бих се уплашила Гаргамел да не изяде Смърфовете'' чух Зейн как се засмя ''Според мен трябва да се страхуваш от мен, любов'' ''Аз се страхувам само и единствено от майка си!'' отвърнах аз. Той ме погледна, докато спираше на червено, до нас бяха спрели четири момичета, гледаха Зейн и му пращаха въздушни целувки, а той им се усмихваше ''Гледай пътя си, ще катастрофираме''
''На червен светофар ли, бебе?''
Присвих очи.
''Чакай, чакай, ти да не ревнуваш?''
''Защо да те ревнувам?''
Зейн повдигна рамене
''Добре тогава, аз пък ще гледам момичетата.''
''Зеейнн боли ме китката.''
Той се засмя.
''Не можеш да скриеш, това, че ме ревнуваш.''
Превъртях очи и се намръщих.
''Добре, тогава заведи онези момичета у вас. Защо водиш мен? А и аз откъде мога да знам, че няма да ме изнасилиш. Или ще ме убиеш, или пък ще ми вземеш орга...''
''Ще млъкнеш ли?''
Защо изобщо го ревнувах? Та аз съм влюбена във Стефан, нали? А и той никога няма да стане мил колкото Стефан. Няма начин.
