Така представе те си,че се качваме на една машина на времето.С нея отиваме при Ела назад преди 5 години.Тя е слабо малко наивно момиче,с изявени черти на лицето,изпъкнали скули,голямо усни приличаши на толумбички,голями кафяво шоколадови очи,в тези детски очи сякаш имаше две големи слънца вдъхвайки безкрайна любов,гъсти рижави вежди,с лунички по малкото и носле и рижава буйна коса като огън.Тази коса беше по-буйна и от огъня...имаше си собствено мнение.Беше момиче за чудо и приказ.Обичаше много плюшените играчки,но най-много обичаше едно оранжево слонче.Беше най-добрият и приятел.Беше с нея 24/7.Имаше си всичко: щастие и любов друго на еднин човек не му трябва.Тя беше най-щастливото дете което съм виждала и съм познавала.Но вълшебната приказка свършва тук.
Сега се качваме пак на машината на времето и се връщаме в настоящето.Ела вече бе на 17 години.Охх доста се е променила.По-слаба от всякога чист скелет,скулите на лицето и са изпъкнали като морските скалите,деските очи се бяха променили в едни просто кафеви очи без дори и малка светлина от слънцата който са грели там,под очите й имаше големи сини кръгове сякаш някой я е бил,усните и бяха напукани и безцветни,косата и беше като гнездо.Беше като мъртвец,кожата бледа,тялото и толкова слабо,че като я пипне човек има чувство,че може да я счупи.Тази "нова" Ела сякаш нямаше чувства,нямаше нито страст в нея за живот,нито щастие,а да не говорим за нещо др.Имах чувството,че някой я ръчка с пръчка и я кара да живее насила.Нямаше приятели тя ги отблъскваше постоянно,предпочиташе да гние в самота.Колко глупаво.Не говореше много.Обичаше самота!Но ако беше толкова тъжна защо не прекрати безмисленото си съществуване?Може би нещо още я държеше тук?!?Ще разберем..но не и сега.

И това ще минеWhere stories live. Discover now