И това ще мине

4.

Алармата звънна на телефона на Ела.Първият път тя не му обърна внимание ното вторият.Вече беше 10:34 часа и тя закъсняваше за училище.Алармата отново би.Ела се издразни и стана.Видя,че е закъсняла,но изобщо не я бъркаше.Ама и защо да я бърка на кого му е потрябвало училище?Ела не беше от хората който отделяха твърде много време за външният си вид.Взе от пода едни черни дънки и една сива тениска.Тя нямаше цветни дрехи само черно и сиво.Така се правеше на бунтарка.Отиде и си изми зъбите беше готова да тръгва.Слезе долу беше сама.На кухненският плот имаше бележка:
    "Добро утро Ела!
Аз отивам на село да видя леля ти Вяра.Ще отсъствам около 4-5 дена има храна в хладилника.Моля те погрижи се за котката.Обади ми се като станеш!
                       П.С. И се грижи за себе си без глупости Ела.
                       Обичям те от Баба.
Бабата на Ела я бе отгледала от 13 годишна.Майка била в лудницата,а баща и беше починал в престрелка.Майката на Ела първоначално почнала да пие.Била пияна всеки ден.След като алкохола спирал да помага почнала да пие успокоителни,но и те почнали да не помагат.Една вечер Ела се прибрала от училище и видяла майка си да лежи на пода на банята.Тялото и плувало в кръв.Минала се 1 седмица и майка и се възтановила,но влязла в лудницата.

-Ало бабо.Добро утро!-каза Ела с голяма усмивка.Само баба й можеше да я накара да се усмихне от сърце.

-Елина!Защо си станала толкова късно?-Ела пак се усмихна дори баба и да и се караше тя пак бе щастлива защото на някой и пукаше за нея.

-Просто се успах.Как е леля Вяра?

-Тя е добре!Отовай на училище!Като свършиш ми се обади!

-Ясно сър!-разговора беше до тук.
 
Ела си взе нещата и тръгна.Сложи си слушалките и не обръщаше внимание на нищо покрай нея.Този път всеки ден го минаше,но все още имаше чуство,че е непознато място.Докато вървеше гледаше към небето и си говореше  на глас незнайно какво беше.С периферното си зрение видя познат силует.Обърна се и видя Вилияна.

-Ти пък от къде се пръкна?

-От стомаха на майка ми.

-Нямах това превид.Зарежи!-надигна си леко устната

-Щом така искаш.

-Не не искам това.Вило знаеш ли какво  искам наистина.

-Да се разкарам?!?

-Оолл...как позна?Да не си медиум?

-Не казваш ми го всеки ден!И както всеки ден ти казвам...не може да получаваш всичко.

Ела си сложо слушалките в ушите.Вилияна беше най-добрата и приятелка можеше да и се има вяра.Ела знаеше това,но въпреки това я беше страх да и се довери.Беше я страх от това някой да не я предеда така както майка.Беше я страх от разочарованието.От страх човек какво ли не прави,но Ела и се бе доверила,но реши,че няма да и го показва.