И това ще мине

Продължение

Ела си вървеше най-спокойно по пътя докато нещо не я дръпна за чантата.Вече готова да удари човека който я е дръпнал тя се обърна и видя Тео:

-Майка му стара!Ти нормален ли си бе?-изкрешя и да беше бясна.Мразеше изненадите.

Съжелявам ако съм те..

-Ако?От къде изкочи?

-Сяка сутрин тичам.А ти какво правиш толкова рано навън?Това е нещо необичайно за теб.Принципно излизаш към 13:00 даже и по-късно?

-Не ми се спеше.

-Кошмар?

-Не те интересуват.

-Значи е кошмар.Аз за това ставам толкова рано и аз не мога да спя заради кошмари.

-Не ме интересува.

-Защо си толкова гадна?

-Не съм!Искрена съм!

-Не ти си ужасна.Сигурно и за това нямаш приятели.

-Не ми трябват.-беше каратегурична и кратка.

-Глупости!Ти си много тъпо,че да мислиш така. Изобщо има ли си до сега?-Тео беше изумен от казаното от Ела.

-Да.-

-Е какво стана,че сега нямаш?

-Както казах не ти е работа.Отивай да си тичаш и ме остави намира!-Ела вече почна да се дразниот въпросите му.

-Аз ще ти бъда приятел.-каза Тео и с усмихна.

-Не искам.Щом ти няма да си ходиш аз ще си тръгна.-и тръгна,но Тео я настигна.

-Хайде да пие кафе или чай?

-Вече пих.

-Абе ти сериозно ли?Толкова ли много ме мразиш или не знам.Ужасно се държиш как може аз съм добрър с теб а ти да се дършиш като задник?!!?-вече се беше изнервил крайно.Да беше прав,но не знаеше историята на Ела.Тео тръгна бесен!Ела седеше сама на пътя и мислеше над казаното и реши, че не е права и извика:

-Извинявай!-аз лично не очаквах това от нея.Отворвна ми е устата.Тео се обърна и я погледна.Беше доволен от това което каза и от това което последва.Той махна с ръка показвайки,че я вика да тръгват.Ела се усмихна.Страха за малко изчезна.

Отидоха до близкото кафене "Киара".Седнаха на най-вътрешната маса.

-Какво ще пиеш?-попита Ела

-Кафе,но дай аз ще взема кафето,че нали аз те поканик.

-Добре щом настояваш!Аз ще пия топъл шоколад със многооо сметана.

-Ало детето.- казаното много учуди Ела.Но не я бъркаше..сигурно и тур да мине през нея няма да я бърка.Тео отиде до бара и взе неща.Сякаш имаше две леви ръце.Клатушкаше така напитките все едно беше на кораб.Едвам едвам донесе неща без да ги разлее.

-Майкоо ти не ставаш за сервитьор.

-Хаха да мерси, че ми каза.Аз това не го знаех.-каза Тео с огромна доза ирония.

-Е пак заповядай!-и се усмихна надменно.Беше лапнала сламката толкова страстно,че все едно лапа нещо друго,а не сламка.Тео седеше и я гледаше това странно и с такава наслада.Тя го погледана толкова учудено.-Защо ме гледаш така?

-Харесва ми как лапаш сламката.-тя не го чу какво каза.

-А?

-Нищо,нищо.-Ела надигна едната си вежда и се осъмни.Но реши да не му обръща внимание.Тези двамата седяха с часове и си говореха.Тео въздействаше много странно на Ела.Тя беше отворена все едно четеш книга.Нямаше спирка.Нещо в Тео пробуждаше тази откровеност.