Вървя по улицата облечена в бяло-черна рокля. Вече усещам мириса на алкохол, а цигарен дим замрежва погледа ми. Не знам дали ще издържа тук повече от час. Отглеждам се за човека които ме накара да дойда, но от нея няма и следа. Промушвам се през тълпата и тръгвам да я търся. * 20 минути по-късно * Прегледах цялата къща, но така и не я намерих... Излязох на нещо наподобяващо бълкон решена да подишам чист и свеж въздух, но видях гледка която накара всичкия въздух останал е дробовете ми да изчезне.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Зейн наблюдаваше случващото се навън съсредоточено, но след като вратата се затвори отмести погледа си към мен. З: Хей... Какво правиш тук? А: Исках само да подишам малко свеж въздух. Вътре е много шумно и задушливо. З: Аха... Седни де не стой права.
Седнах на стола серщу него. Започнахме да говорим по всякакви теми,общи приказки ,но все пак водехме диалог. Това за мен беше достатъчно.
Д: Ти защо си тук? Имам предвид защо излезе? З: По същата причина... Не си падам по партита Д: Но ти си на всяко З: Това не значи, че се забавлявам. Замълчах за малко, просто не знаех какво да кажа. З: Хей ...Защо се омълча? Д: Просто не мислех, че ще говоря с теб и то толкова свободно. З: И аз не мислех, че ще говоря с теб някога, но не съжелявам. Усмихнах се сръмежливо. З: Нека се опознаем. Първо ти Д: Добре... Аз съм от не толкова заможно семейство, единствено дете, майка ми и баща ми често се карат и не знам колко още ще издържа на виковете. Не ми обръщат голямо внимание, стига им да получавам добри оценки. Свърших разказа си и го погледнах в очакване. Не каза нищо относно живота ми, а продължи със своя. З: Родителите ми са заможни, но се разведоха преди 3 години, нямам братя или сестри. Момчетата са всичко за мен и бих направил всичко за тях. Обичам да рисувам, да пиша песни, да пея, да свиря. Д: Човек на изкуството Усмихнах се широко Д: Аз също обичам да пея и да свиря, но така и не се научих да рисувам. Той се засмя, след което се усмихна към мен, аз отвърнах на усмивката. Продължихме да си говорим чесове. Той е наистина добра компания, но стана късно и трябваше да се прибирам вкъщи. Д: Стана доста късно трябва да се прибирам. З: Да те изпратя? Д: Добре ще се радвам. З:Хайде да тръгваме. Продължихме с разговора и по пътя.
