Най-накрая свалих тази неудобна рокля. Вече лежа на леглото си и обмислям какво се случи току-що като от време на време прокарвам пръсти по бузата ми.
* Ретроспекция *
Вървим към нас водейки интерсен диалог относно музиката. Една от любимите ми теми разговор.
Вече се намираме пред вратата на къщата, в която живея. Той се усмихва, а аз подир него.
З: Беше ми приятно Даниел
Д: И аз си прекарах чудесно Зейн
З: Да повторим?
Д: С удоволствие.
Усмихнах се и му подадох листче с телефонния си номер. Той го пъхна в джоба си и отгледа лицето ми спирайки се на устните. Преглъщането ставаше все по-трудно. За кратко Зейн отмести поглед в страни сякаш обмисляйки нещо. Очите му срешнаха моите и секунди по-късно се наведе и ме целуна по бузата.
З:Лека нощ Дани
Още слисана от предишните му действия промърморих едно "Лека нощ и на теб". Той ср подсмихна и закрачи по улиците вероятно към къщи.
*край на ретроспекцията*
Потънала в мисли заспах в сладък сън, сън в който го срешнах отново.
- Неутрална гледна точка-
Момичето спеше спокойно с усмивка на лице. При Зейн също не беше по различно.Само че той беше буден, но в мислите му беше се прокраднал един образ, нейния образ. Скоро едва ли щеше да се изтрие от главата му. Той мислеше как може до сега да не е забелязал сходните черти в характера, интересите. Не след дълго и той зъспа обзет от мисли за бъдещето, бъдеще в което тя ще бъде негова...
