Зейн събра смелост и я заговори. В хода на разговора я покани на среща, а тя колебливо прие. Той беше решил, че не трябва да я пусне да излезе от живота му. За извесно време успя да му влезе под кожата. След дълъг период на размисли реши, че я иска до себе си. Всъшност той никога не е съдил хората по външен вид. Когато тя беше по - пълничка, той също я харесваше. Но не като обект на неговите желания. Дори не говоря в интимен смисъл. Разговорът по време на партито отключи нещо в него. В самотните нощи си представяше как тя лежи на празната възглавница да него. Представяше си как говореха на различни теми, как я разсмива, как я кара да се чувства добре. Мисълта го карше да настръхва. Точно в една такава нощ той разбира нещо. Беше се влюбил.
Тя го харесваше. Още от осми клас заключиваше очи в него всеки път щом го зърне случайно или нет. Въпреки това тя не можеше да повярва, че чуствата може би са споделени. Струваше и се странно, че той я забеляза чак сега. Чак след като отслабна. Подходи скиптично към ситуацията, като се опитваше да подтисне пеперудите в стомаха.
